автор: kameja

Години наред големият чадър до павилиона усърдно изпълняваше мисията си да хвърля сянка над главите на хората, които пиеха кафе в слънчеви дни. Беше с тежка метална конструкция, а платът му леко избелял.
От доста време вятърът го увещаваше да полетят заедно по света като
му разказваше за пъстротата на пейзажите, за планините и морето, за облаците, пустините и платната на корабите. В началото чадърът, доволен от работата си, почти не слушаше вятъра, но след няколко сезона избеля още, изтъня, ставите му взехада проскърцват и той започна да се вълнува от разказите на вятъра.
"Вятърът е свободен - мислеше чадърът - може да отиде, където иска и да тръгне, когато иска, няма задължения и работа. А аз ще остарея тук без да видя нещо друго, освен павилиона, съседните сгради, няколко дървета и хората по масите, които дори не забелязват кой им прави прохладната сянка. И накрая ще ме изхвърлят и ще вземат някой нов чадър на моето място".
И когато един ден вятърът отново се появи, и задуха по-силно отвсякога, чадърът силно заплющя, отскубна се от металната конструкция и се понесе заедно с вятъра. Беше въодушевен - летеше над покриви и кулички, над улици, летеше над града. И вече очакваше да види планински върхове, покрити със сняг.Беше щастлив. До момента, в който усети, че започва да пада.
- Хей, - извика той на вятъра, - не мога вече да летя, падам!
- Че ти и досега не летеше, аз те влачех - отвърна вятърът.
- А защо спря?
- Защото се уморих. Докъде бих стигнал, ако влачех със себе си всичко, което се отскубва от мястото си.
- Но ти ме увещаваше да тръгнем. Ти ме харесваше.
- Харесвах те, когато приличаше на себе си. Асега погледни се, изобщо не си това, което беше.Предпочитам да летя заедно с тези, които могат и сами да летят, с птиците. Сбогом, бивши чадъре!
И чадърът падна върху едно поле близо до пътя. Чувстваше се объркан, вече не беше до павилиона, не беше и в небето.Щеше да изгние тук, в тази нива.
Когато съвсем се отчая,по пътя минаха цигани с каруци и тъй като чергилото на една от каруците беше доста изпокъсано, те взеха чадъра и го разпънаха отгоре.
Така мечтата на чадъра отчасти се сбъдна, той не летеше, но пътуваше и виждаше нови места, и в същото време пазеше хората от дъжд и слънце.И така става понякога.