Тук улицата ми осъмва в минзухари,
Във нея стъпки отшумяват и притихват,
Лицата на приятелите стари
Изтъняват, притъпено се усмихват...
Очите ми – две малки гари,
Забравени от богове и птици,
Посрещат, хранят и изпращат
Бездомници, и принцове без приказки...
И вечерите тук не са кошмарни,
И весели не са, те просто са отминали,
По спомени не можеш да познаеш,
Любов дали е имало или умиране…