автор: ruslina

Защо такава пустош -
сладникаво-убийствена,
с претенции за цвят!?
А тази мнима пъстрота размесена
е с лепкавия мирис на боза...

Фанфари, слънце...
траурни акорди
и звездопад
от стонове копнежни -
парад
на вързания в демагогски гащи
делник,
след който искам
да прекрача в нищото.

Да онемея за света
на суетата
и преходния ореол
на днешна слава,
да се изкъпя
в най-порочните си мисли,
да се напия като мъж
и да заспя
безпаметно...