автор: sheherezada

превърнах дните си
във пясъчен
часовник.
обръщам го
и всичко почва
отначало.
хъркане на
някой стар
бездомник,
захвърлено
край пътя
огледало.
и облаците
все ми
стават
криви.
луната
пак блести
нахално.
и птичките
гнездо
за мен
са свили
и чакат
ме
да се кача
по
калното.

превърнах
дните си
във
пясъчен
часовник
но
вече умалях
да го обръщам.
как всичко
да е пак
така
спокойно
като твоя
пристан
е далеч
и не се
завръщаш?