Забравен сняг
изтръпнало, сънува тяло
мечтата ми самотен впряг,
чувства - натрошени вихри -
безпомощно крещят.
Прохожда песента ми в мрак!
По функция - червено
топло - по произход,
загръща с милост
случаен минувач,
от мен очи извръща.
А по усмивката полепва мрак!
Молитвено рисуват пръсти
забравено лице,
в продънени очи
на късен сняг
заглъхват песни.
По устните ми капе мрак!
Да можех да изпея
поройния преглътнат плач
навярно бих
на себе си простила -
че съм палач
на собствения смях.