автор: infinity

*в състояние на творческа криза


докато цветята преобръщат се в прашец
от който някога ще лумнат същите
пчели и скарабеи се множат
и кейовете правят се на цели
докато дъгите се завръщат към цвета
с който някога ще нарисувам име
на колко ли ще се дели света
а кръстопътят неделим ли ми е
докато от семето към падащи листа
съвършенство извалява се на изток
той вече се е влял срещу мъгла
(в поток) а някой помни първа мисъл

в звука по устните на здрача
имитирам прагчетата в твоя глас

отсам цвета кънти забрава
оттатък нервно „аз, а аз?!"

по точките отвъд графичност

ще спусна крайче от катрен

нощта на стълбички ще рухне

като пейзаж на ден без мен

и в светлите подкови по небето
ще тичат пръстните желания
неустоими в полъха на полувятър
раждан за да всее под земята
тътнещата в корените ми река
до тук в съзвездия обесват се цветята