автор: kukuman

Лято е, а за мене идва пролетта.
Слънце ме огря, и се засмя.
То ме гали бавно, нежно със очи,
С думите си пък ме разтопи
Слънчице ела, изгрей,
Не, недей се криеш, недей.
Слънчице ела, изгрей,
Погали ме, разтопиме
И вземи ме, твой ще бъда аз!
И пак ме милва, гали нежно то,
Странно е, но защо?
Нежна болка, тихи стъпки, розов шум
Будят нещо в мене...
Цвят любов, стръкче радост,
Клонки нежност ми подари,
Какво да правя, ми кажи?
Слънчице ела изгрей, обаче се и засмей...
Чувствам те със кожата си -
О, Боже мой сърцето ми!
Какво направи, ти ме плени
Хванах аз от тена ти,
Сега си в мене и със мен,
Моля те слънчице бъди до мен.