автор: Izabella

Любя те,
докато изключваш двигателя на колата
и цветчета от праскови,
се посипват по гладкото на стъклата й.

Любя те,
докато стъпваш по стълбите.
Докато бавно изкачваш стволовете
на желанието,
Непретенциозно.
И без да обтягаш тетивата на чувствата
до скъсване.
Любя те,
докато пристъпващ по коридора,
на познатите спомени,
но не става по-лек въздуха
от вдишването на устните ми.
Любя те,
докато уханието на орхидеи
се напои
от виното на очакването.

И в този миг,
само в този миг!
Умирам в теб,
за да умираш в мен.