автор: drakon4e

Влюбих се.Не можех да живея без него,винаги намирах причина да го зърна,да го докосна.Той беше болен и въпреки това го обичах.
А когато той откликна на чувствата ми,аз бях на седмото небе,можех да направя всичко за него.А той...Той не поиска нищо.
След време заживяхме заедно на брега на морето,в една каравана,далеч от света.Вълните бяха толкова монотонни,а дните бяха като векове.
Тази сутрин се събудих,но него го нямаше.Сигурно е отишъл на плажа.Ето го,лежи на пясъка,с лице към морето.Отивам и му говоря,но той като че ли не слуша,не помръдва дори,а .поглеедът му е празен,безчувствен...
Сега лежа до него,решена краят ми да бъде така мъчителен както неговия.Но не,аз няма да бързам,ума толкова много време,а слънцето е така усмихнато.Чудя се няма ли друг изход.
Не,дадохме си дума
А какво ще си помислят хората?Ако въобще узнаят за нас,ако намерят тази тетрадка.Ще ни забравят сякаш никога не сме съществували.
Но аз говоря твърде много,ето я спринцовката ,чака ме,след като уби и него.Знаехме,че този момент ще дойде,но започнахме и след това не можахме да спрем.
Неописуема болка чувствам сега,трябва ми нова доза.Моментът настъпи.
Всичко свърши,сега ще съм свободна и за първи път-жива.
Целувам го за последно,вземам спринцовката и се сбогувам с разцъфващата зеленина и любимото море.