автор: marta_s

Глава Седма от "Кратък курс за темерути", публикуван в Хулите през 2006 г.
Задълбочено изследване на поведенческия модел на темерута с допълнителни екстри /игри, тестове и блокчета за оцветяване/
Глава Седма "Темерутът и малките деца".

Ще - не ще, и на темерута му се налага да контактува с малчугани. "И какво?" ще запита някой, който не е чел предишните раздели от Курса. Няма да е прав, защото контактите на темерута с малки деца разкриват редица специфики, за които ще стане въпрос СЕГА. А на тези, които питаха "и какво", ползата от тези познания ще им стане ясна, ама ще бъде твърде късно.
Проблемите на темерута, идващи от контактите му с мъници, се очертават в две насоки:
1. Никакви проблеми с малко дете /МД/, но отчайващо шумни раздори с родителите Му;
2. Проблеми с МД, което отчайващо наподобява възрастен - нетемерут.
Една от сигналните линии, отграничаваща темерута от всички останали хора в отношението им към децата е дълбоката му увереност, че няма смисъл от усилията, които полагаме, за да убедим малкото дете, че сме мъдри, любезни, щедри и великодушни. Ами ако един от нас внезапно се издъни? Например, братовчедката от Кюстендил трябва уникален изрод само защото вика "Гоше, расте ли пишката бе". Този модус операнди докарва на темерута немалко главоболия с родителите на децата, които упорито настояват, че ако не друг, то поне те, комшиите им, част от колегите и роднините им до четвърто коляно са мъдри, любезни, щедри и великодушни - Баста! - по този въпрос. Иначе децата, които са станали завършено изделие на погрешното според темерута възпитание, го смущават ужасно и той просто не знае как да се държи с тях.
Струва ни се много подходящо да онагледим казаното със сцени от една българска сватба:
И така, от немай къде, нашият темерут е на сватба на една своя втора братовчедка, с която са израснали заедно по твърдения на неговата и нейната майки. За нея темерутът знае, че се казва "Ели" и, че живее във Варна. По някаква случайност той също живее във Варна, а Ели му е съседка на етажа. За да го оневиним съвсем, ще добавим, че поканата за сватба му е връчена лично, когато без да иска се той се е оказал заклещен в асансьора с леля си и с майка си.
Официалната част е минала и сватбата е в разгара си. Всички се кълчат на дансинга. Темерутът чопли парче торта и се лови на бас докога ще продължи всичко това.
Едно момченче на дансинга е привлякло вниманието на голяма група гости. Детето е облечено с нещо като смокинг от лъскава материя. Носи папийонка и е зализано назад с гел. Същото гордо играе кючек с булката, а сватбарките /в това число и бухналата му майка/ се кикотят невъздържано около тях. Останалите деца от сватбата са в група на другия край на дансинга и играят на ританица. Темерутът очаровано следи онези от тях, които успяват да хванат ритъма.
Случайно на свободния стол до темерута /а ние не отричаме, че всички са свободни/ се тръшва едно начумерено хлапе, единак по природа. От торбестите му одежди темерутът прави вярното заключение, че детето е момиченце. Малката грабва една салфетка и започва да рисува нещо. След малко побутва салфетката към темерута, който вижда, че на нея е изобразено нещо като пиле с дебели крака. Тогава той взима молива /"Манхатън, тъмнозелен/ и добавя подходящите според него ципести криле. Детето дръпва салфетката и на свой ред рисува на пилето зъби. Темерутът - опашка. Детето - чадър. Темерутът смята, че с това ефектът е постигнат, без да се преминава границата между изкуството и кича, затова става и отива в тоалетната. Излизайки от кабината темерутът забелязва, че малкото същество някакси го е проследило и сега стои тихичко в коридорчето на мъжката тоалетна. То търпеливо го изчаква да си измие/ подсуши ръцете, след което го хваща за ръка и двамата дружно се изнизват оттам. По някаква случайност на входа се сблъсват с бащата на момиченцето, който е направо изумен, ама няма време за това и с тази си физиономия на лицето хлътва в тоалетната. След пет минути вече всички гледат темерута много хладно, а детето го хващат, измъкват го от стола и започват да му крещят нещо, което темерутът не чува. А детенцето, горкото, реве със всичка сила и протяга малките си ръчички към темерута...
После нещата поутихват. На дансинга лелите някак странно се прививат в ритъма на Ловинънелавейтър, а до темерута сяда момченцето в смокинг. То започва направо:
-Чичо, ти как се казваш
-Мартин-казва темерутът неохотно.
-Така ли и какво работиш?
-Счетоводител съм-признава си темерутът
-Верно ли? Като чичо Вальо. Той има фирма. Ти имаш ли фирма? Щото чичо Вальо казва, че тия дето работят за една заплата са много загубени.
-Не е вярно. Кажи на чичо си Вальо, че е тъп сноб.
-Добре - скоква моменцето и се затичва към един така доста едър мъж, в чието лице темерутът разпознава кума.
В този момент темерутът изпада в състояние на дежа вю и решава да направи най-лесната жертва за щастието на младото семейство. Тръгва си с леко сърце, макар и сподирен от смътното усещане, че нещо в конверсейшъна му с децата не е наред.