автор: DenSiana

Взех си заплатата вчера, Естер,
подредих я в малки квадратчета,
с бели бележки и кламери,
тихо разпределих дължимото,
и се заех да го връщам Естер
Снощи развързах косите си,
подстригах ги,
сплетох ги на три дълги плитки,
преплетени със отчаяние и детска наивност,
а огорчението се стичаше по тях, Естер,
както пролетен дъжд се стича
по клоните на цъфналите китайски череши...
И връщах обратно гривните си,
дъха си върнах на майка ми,
в кутийка от оранжевите ми цигари,
прашинките от сърцето зарових в задния двор,
то си е мое, нали Естер?
Но всички взимаха и искаха още,
и тогава се превърнах в благотворителна
гаражна разпродажба...
За какво си дошла, Естер?