Ах, два хълма, тез два хълма...
Чисто момини гърди!!!
С пълна пара влакът тръгнал –
пуши, та дими…
Ех, да бях Аз влакът дълъг –
литвах къмто тях:
с буталата ще се ръгах
всред гърди напред-назад…
Ще се юрнех, ще подирех
път и в мочурляк…
…влак неистово ми свири:
У тунел си, брат!