автор: centsche

По радиото свирят кънтри
и дрънкат в ъгъла барбут,
а аз съм в старото си дънки
със скоч уиски преди път.

Престъпник вече е нарочен.
Шерифската звезда блести.
С револвера съм много точен!
Ах да ми паднеш, Джеки Смит!

Ний с Джеки знаем се отдавна -
бандит известен в областта,
но тоя път добре ми падна:
отвлече мойта дъщеря.

А Лизи... честна хубавица,
солистка в енорийски хор!
Как налетя на тая птица,
на Джеки? Истински позор!

И както си попийвах сладко
пред дългия опасен път,
и някой се провикна: "Татко!" -
познах - на Джеки бе гласът.

"Предавам се. На - завържи ме!
Прати ме в местния затвор!
Отиде ми доброто име...
Видях от Лизи доста зор."

"В окови тежки се натресе -
му казах. - Тука нямам пръст.
Присъда сам си произнесе:
да те обяздва Лизи с хъс."

И седнахме да пийнем свойски -
нали сме двамата рода.
На Лизи мъж? Какво геройство!
Аз уважавам смелостта!