автор: sradev

Не съм на себе си. Наоколо сенки, аз май че също съм на сянка. Или може би не съм аз? Ще трябва да се намеря!

Но къде да се търся?
Чакай сега! Аз не бях ли от онова загубено поколение "Цветя за децата"? Значи да се търся в кръчмата. Дупка не-дупка, навсякъде има кръчми. И в Рая без кръчми не може. И в най-затънтената дупка би трябвало да има кръчма. Ако няма - пиши я умряла.

Влизам в кръчмата, поръчвам си мастика, краставици и домати (бяло-зелено-червено) и започвам да се озъртам за себе си.

На съседна маса едни апо-апи ядат и пият, весели случки си разправят. Ама много познати ми изглеждат, само не мога да се сетя откъде.
"Той тъкмо се захвана за мене и му докарах началника. Че като го подхвана оня, че като му навика, и моичкият се стресна и ме упущи, та чак забрави за мене."
"Хванал ме с двете ръце, мърдане няма, но намигнах на едно гадже, гаджето му намигна, той се хвана на играта и така ме изгуби."
"Пък аз с едни келяви пари го подлъгах да ги гони..."

Сетих се! Те това са моите намерения. Ето го "Да счупя главата на оня", до него "Градоустройствен план" дето с него щяхме да бутаме къщата на комшиите, по-нататък е "Почистя къщата" с мъничкото си "Изхвърля пепелника"...
Намерих се! Човек е жив с несвършените намерения. Свърши ли някое намерение и то става плоча на паметника.

Присламчвам се до масата и те веднага посърнаха. Те все се карат, кое да е последно, все се хвалят колко са занемарени, дори и поговорка си имат - "Първите ще са последни". Но така е докато няма чужди. Дойде ли чуждо - все се опитват да го утрепят и все на заден план го избутват.
- Абе,- питам едното, ти кое беше, че не си спомням?
- Аз пиша книга.
- Искаш да кажеш, че имаш намерение да напишеш книга.
- Окончателно си затъпял. Ти имаше намерение да напишеш книга. А никога не си имал намерение да имаш намерение да напишеш книга. На нас намеренията такива не минават.
- Не се вижда да я пишеш.
- Викам ти, че си много загубен, ама не очаквах чак толкоз. Къде си виждал намерение да прави нещо?
- Извинявай, право си. Но защо така пребледня?
- Каквото ти кажа и ти го записваш. Вече две страници написа. С това темпо за 2-3 месеца и ще ме утрепеш. Повече няма нищо да ти казвам, че ще го запишеш като свое.
- Ами нали си мое намерение!
- Ъ-Ъ!

Право е. Я да го потуля, да го оставя на мира та да живне. Да, ама без цели живот няма. Прицелих се в съседното, едно сладичко, усмихнато:
- Ти кое беше, миличко?
- Аз съм "Изяш буркан мед"
Гушнах си го, дойде и "Айде да пиеме" и веселбата започна. Те си ме знаят - днес и да ги утепам, утре като феникс ще се възродят - по-млади и по-хубави.