автор: nona

Тебе чаках толкоз време
в мечтите си те аз рисувах
човек в човека да намеря
за истинска любов бленувах.

      За онази нощ гореща знойна,
      за нея искам вечно да си спомням
      за бурните вълни на онзи бряг,
      за шепота на вятъра познат,
      за чайките крещящи нейде в тъмнината,
      за музиката дивна и тълпата..

Нощта заглъхна, сякаш изведнъж,
морето струва ми се поутихна
останахме там само ти и аз,
мълчахме като на молитва.

Ръка подаде ми тогава,
усмихнахме се на шега
и тръгнахме по морската алея,
край синьото море,което ни събра.