автор: e_stratieva

Разговор с летяща снежинка

(ледена приказка с неочакван край)

Имало един Малък таушан с голяма бяла пухена шапка.В нея той криел на топло дългите си уши - от лоши думи и заядливи снежинки.Ден след ден гледал снежното небе-търсел сред него приятел-някой закъснял за вечерния чай от снежинки гълъб. Но в небето летели само малки ледени кристалчета с огромно самочувствие- заради перата от бяла пуйка,закичени по реверите им.Вечер след вечер Малкия таушан преглеждал небесната си поща и не преставал да чака писмо от някой закъснял за вечерния чай от снежинки гълъб.Сутрин отварял прозореца,поливал червеното цвете в саксията,но мечтаел за цяла градина с макове и за вятър-разбира се -за да им свири,докато те танцуват.После поглеждал небето-ледената ушанка на Света ,намазвал си филия със сладко от звезди и продължавал търпеливо да чака...От часовника в стаята му се смеели минутите,а секундите-по-малките им сестри-все му повтаряли:котаракът Рижко влезе в часовника и изяде времето.Малкия таушан грижливо покривал ушите си ,отварял прозореца,затварял го,после пак го отварял и пак го затварял...Веднъж така останал насаме в стаята с една заядлива снежинка:Няма гълъби по планетата -викала истерично тя.Няма гълъби! А и планета няма!Котаракът Рижко изяде времето...Но то остана топло за сезона-чул се от ъгъла гласът на Малкия таушан,който пак отворил прозореца и независимо от нахлуващия студен въздух,продължил да полива червеното цвете в саксията и да мечтае за цяла градина с макове...