автор: nousha

Мой несрещнат приятелю,
колко пъти те срещах,
колко пъти
се разминахме,
навели глави.
Мой единствен приятелю,
с този дървен кръст тежък
как не те разпознах,
как отмина ме ти?
Колко много се вглеждах
във очите с надежда,
все по-жадно те търсех
опипом из света.
Колко пъти си мислех,
че съм те намерила,
колко кратичко щастие,
колко дълга тъга.
Колко стихове, мой
несрещнат приятелю,
пак ли тръгваме двама
на различни страни?
Колко дълго те търсих
след толкова срещи
все по-малко вярвам,
че това ще си ти,
все повече знам,
че когато се срещнем,
един кръстопът
ще ни събере -
един кръстопът
под звездните свещи
на две разделил
това общо сърце -
ще ти върна сърцето,
което в началото,
което в началото
с теб размених
и ще тръгнем,
приятелю,
със тебе ще тръгнем
както винаги
както винаги
на различни страни.