Направих си среща с моите стихове, следобедно, свободно, май случайно. Имаше кафе, няколко питиета и се чувствах непосетен. Няма много място при мен, но масата се оказа достатъчно широка за да се настанят всички, някои върху и. Не знаех какво да кажа при толкова скъпи и очаквани гости на моето чикиджийско его. Мълчах...
Един Интелигентен стих ме гледаше и аха, аха да проговори. Но, първа се обади една Секси, женска “стИха” – знам че няма такава дума, но това си беше венерино същество родено от мъж.. хмм, т.e. от мен.
- E, бейби, кво си се оклюмал?
- “Бейби” ..!!!, eй, аз не те писах да ми говориш така .. евтино..! – казах приятелски..
- Я си помисли хубаво какво точно си правил преди да те гръмна в печалната мутра! – обади се дрезгаво един от Aгресивните.
Посегнах към чашата, защото не знаех какво да отговоря. Трябваше ли да им вярвам, да се страхувам от тях, .. след като съм ги създал?
- Цапни му оши ино и пак ший малко, авер! – един от групата на Пиянските ми творения вдигна бутилката и се опита да стои сериозно на едно място.
Любовното ми послание се изправи, по начин който намирах за особено красив и опита да въдвори ред:
- Дойдох, защото го обичам и всяка секунда с него ми е..
- Хаа, ха! – прекъсна я Циничният стих, дори без да поглежда колко е изящна /според мен/ - понякога си такава лиготия че не издържам..
И всичко се обърка. При мен сякаш винаги става така, колкото и да се старая да съм добър домакин. Те закрещяха едновременно и забравиха че са поканени.
Аз пък забравих защо съм устроил купона и объркан посегнах към малка книжка с поезия на някакъв чикиджия като мен, когото харесвах. Разлистих страниците и усетих че нещо не е наред. Te млъкнаха.. Стиховете ми мълчаха!
- Какво правиш? – попита Мъдрият.
- Ще почета … докато се доказвате. – опитах се да бъда категоричен.
- Шибан мръсник! – викна Фанатичният – никога не си бил искрен с нас, нали?!
- Думи и игрички, а?! – обади се една Експериментална строфа.
- Убий се.. стани курва.. срещни лоши хора и отрови добри извънземни..но ние ще сме идиотски непознати като теб..!!! – надвикваха се отвсякъде моите гости.
Предизвикаха ме и закрещях. Нищо сериозно. Можех да ги изгоня, да ги изритам, но само изригвания от псувни и мръсотии излизаха от мен – целех всички и никого, очевидно бях съвсем на себе си.. И се усетих, че се чува само моят глас – гостите ми ме гледаха особено и на свой ред мълчаха.
- Остави тази книга, моля! – каза тихо Скептичният – казвам "Наздравe!", или каквото и да е там.. Искам да стоплиш, че сме заедно само заради теб и те об.. държим на теб! Децата имат нужда да обвиняват .. родителите си.. но само затвори книгата!
- Да пием за Семейството.. – престраши се саможертвено един куплет от плахите.
- Окей, на парти като на парти! - отпусна се Претенциозната.
Бях опроверган, но "защо?" - ми беше трудно да обясня дори на самия себе си.
- И аз.. ви.. исках да се видим, поканил съм само вас.. но .., след като се родихте вече не сте мои деца! Принадлежите на Поезията, каквото и да е това.. - понякога сe чувствам студен като стогодишно лайно на ескимос.
- Мога ли да ти кажа какво мисля? – попита ме едно от последните ми хайку- Духай..!""
- Нека първо да пием! – прекъснах го бързо..
По някое време купонът стана чудесен... Не бях оригинален с моите стихове, но дори и най-идиотската компания цени гостоприемството...