автор: ID

Не помня имена, лица и случки.
Помня усещания...

... усещането за допира

на нежните пръсти на пианистката,
         подреждащи черно-белия ритъм
         на мислите ми

    на бързите пръсти на фризьорката,
         успокояващи внезапните пориви
         на настръхналите ми косъмчета

    на ловките пръсти на банкерката,
         отброяващи следите от взлом
         на трезора на мечтите ми

    на назидателните пръсти на учителката,
         изследващи екстремумите на функцията
         на моето съвършенство

    на свенливите пръсти на чистачката,
         помагащи ми в почистването на петте
         най-разпространени петна на съвестта

    на всеотдайните пръсти на лекарката,
         реанимиращи изпадналите в клинична смърт
         трепетни очаквания

... усещането за вкуса

    на решителните устни на адвокатката,
         освобождаващи ме под гаранция
         от ареста на самотата

    на сочните устни на продавачката,
         заливащи ме щедро с изобилието
         на забранените райски плодове

    на вълшебните устни на стюардесата,
         даващи ми крила и резервен парашут
         за полета на мечтите

    на предизвикателните устни на певицата,
         атакуващи смело трите октави
         на моята съкровена наслада

    на любвеобвилните устни на секретарката,
         размножаващи в безброй копия
         тръпката на споделените флуиди

    на загадъчните устни на директорката,
         организиращи трисменен график
         на мрачните съмнения и угризения

... усещането за изригване

    на ненаситното тяло на актрисата,
         умиращо и възкръсващо по три пъти на нощ,
         прободено от моя поразяващ меч

   на чудотворното тяло на дизайнерката,
         оставило кожата си върху мен
         като защитен плащ против уроки

   на плодоносното тяло на писателката,
        орящо душата ми с плуговете на буквите
        и сеещо семената на изкушаващия грях

   на апетитното тяло на готвачката,
        приготвящо еликсир от събраните сокове,
        който пия с шепи до забрава

   на изваяното тяло на художничката,
        пренареждащо светлосенките и колорита
        на моите банални житейски картини

   на омайното тяло на домакинята,
        даващо живот на реката на мъдростта и спокойствието,
        където се потапям, за да бъда себе си
      
Помня усещането за теб.
Още не съм готов за спомена за теб.