Аз се чувствам ужасно,
в света ми е тясно!
Главата моя не струва,
сърцето пак боледува...
Опиум бързо трябва да взема,
дано се малко съвзема!
Поне малко-единствена доза
трябва аз да си сложа-
за да прогоня черните мисли
и пак главата мътна да се избистри!
Че става тежко, о, хора,
а луд няма умора...
Веч хич не ми стига
и насита се трудно достига!
Следваща доза очаквам си аз,
през всеки отминал там час!
Все повече крек си желая,
за повече наркотик се мечтая!
Все по- лесно аз се дрогирам,
и вече едва- едва вегетирам...
Но аз се дрогирам не тайно
из дупки скрити, потайни...
Изпадам във върховен екстаз,
когато те гледам в захлас!
Че ти си моя любима,
и жаркото лято,и хладната зима...
Там спира сърце да более
и болката затихва, немее-
дрога не ми е нужна в света,
когато до мен си сега!
Всичко блести и сияе,
Радост в очите играе,
че близо си ти до мен
и виждам те аз в този ден!
Колко те гледам, аз по- желая
все да те виждам омаян!
Да милвам твоите коси,
щастливи да са моите очи!...
...........................................
Харесва ми така да се дрогирам,
и намерение нямам да спирам!