автор: nona

Очите ти блестят като росата
земята сутринта покрила,
сведеният поглед в тишината
нещо неприятно скрива!

Глава не смееш да повдигнеш,
от погледа ми с ужас бягаш,
а тайнството наоколо подсказва,
това което имаш да ми кажеш!

Вдигни очи и погледни ме,
кажи каквото и да има
приятелски ти прегърни ме
и без теб ще бъда аз щастлива!

Да признаем истината ни е трудно,
че отиде си отдавна любовта
в една раздяла няма нищо чудно,
животът е една игра!

Стига вече сме се мъчили
достатъчно играхме си на влюбени
усмихни се и ръка подай за сбогом,
радвай се,че вече сме събудени!