автор: hixxtam

Глава 9

      Стан спа лошо. Вълненията от изминалото денонощие се превръщаха в кошмари. Бълнуваше, няколко пъти се събужда облян в пот. В ранното утро се унесе в по-спокоен сън, за един-два часа. Събуди го телефона.

- Стан, Кларк е. Снощи изчезнахте със Андрю. Май доста сте обикаляли из нощна София? Ние с Том сме готови и слизаме в барчето. Като станете елате там.
- След малко - каза Стан и се надигна. Погледна часовника си – 9.20 ч. Отиде до банята и взе освежителен душ. Облече се и излезе от стаята си. Почука на вратата на Андрю. Той беше облечен, готов за излизане.
- Тъкмо звъннах на Иван. С Мам слизат към барчето. Само да се отбия до 519 стая.
      Отвори вратата. Подаде личните карти на Смит и Уили и им предаде пакета с компютъра.
- Сложете го в багажа си. Отговаряте за него с главите си. Занесете го в управлението на КИК и го предайте на Марк Симон – изпълнителния директор. Да не се отваря до заседанието на борда на директорите. В опаковката има пломба, която не се вижда с просто око. Смит – ти отговаряш за пратката. Ако и се случи нещо ще те убия. Ще те намеря и на края на света и ще те убия. – думите му прозвучаха тихо, но с такъв тон, че двамата настръхнаха. – Уили, ти отговаряш за Смит, за неговата сигурност и безпрепятственото доставяне на пратката. И при най-малкото съмнение в неговата лоялност, го застреляй и занеси компютъра в КИК. Смит, за теб се отнася същото. Ако Уили направи нещо нередно действаш по същите правила. Ясен ли съм?
- Да – отговориха двамата.
- Имате резервация за полета в 13 ч. Събирайте си багажа и заминавайте на аерогарата. Не ме търсете. Ако има нужда, аз ще ви се обадя. Само в краен случай и при непредвидени обстоятелства, ще ми звъните.
Погледна ги с цялата възможна строгост, която имаше в очите си и излезе от стаята.
      В коридора го чакаше Стан. Двамата слязоха в барчето и си поръчаха кафе. Кларк и Том ги гледаха с любопитство. Веселите им погледи ги подканяха да разкажат за снощните си подвизи.
„Днес ще ви гледам сеира. – помисли си Стан - Наежили сте се, като пустинен кактус след дъжд, но като ви опикае действителността ще увехнете.”
Иван пиеше второ кафе, а Мам натурален сок. Андрю си беше поръчал сандвич и при вида му Стан усети глад.
- Имаме ли време? – обърна се към Иван.
- Да, сега е доста натоварено движението и ще тръгнем поне след половин час.
Стан си поръча сандвич.
- Няма ли да кажете нещо за нощните си подвизи – не издържа Кларк.
- Невероятни – каза Стан, напълно сериозен – съветвам ви и вас да опитате.
- И в Холивуд няма такова количество хубави жени – засмя се Том фиксирайки с поглед Мам.
- Така е, - каза Андрю – снощи се запознах с една червенокоса хубавица и нейните много пищни форми. Ако се видя с нея още няколко пъти възможно е и да се влюбя.
- Ти? - погледна го въпросително Том. В службата се носеше славата на непревземаемата му ергенска крепост.
- Защо, аз не мога ли да се влюбя?
- Можеш, всеки може да се влюби, някак неочаквано ни дойде – контрира Кларк
- Много работи могат станат неочаквано – каза Стан. – Въпросът е, дали човек може да ги приеме, като реалност или не? Животът е разсеян сервитьор. Понякога обърква поръчките, понякога количеството, понякога те забравя в някой ъгъл на ресторанта, а в същото време на настойчивите отрупва масите и с това, което не са си поръчали.
- Като гледам тази сервитьорка, колко много живот има в нея, – посочи с очи към момичето, което ги обслужваше - мисля, че си прав.
- Нали чу за настойчивите – бъзикна се Кларк – ще ти отрупа масата…
      Стан я извика и плати. Време беше да тръгват. Андрю и Иван отидоха до рецепцията и предупредиха, че заминават извън София за 2-3 дни, но не освобождават стаите.
Всички се настаниха в колата и потеглиха. Трафика все още беше голям. Доста повече време им отне, докато излязат на магистралата.
      Колата спря на познатата им поляна. Мам занесе един компютър в беседката. Андрю накара Кларк и Том последователно да си сложат дланите на екрана за сканиране, след което каза на Том да застане до Иван, а Кларк до него. Tя беше до Стан.
- Господа – каза им, гледайки Том и Кларк – с вас ще извършим телепортация. - Съгласни ли сте?
Погледите им се насочиха към Стан и после към Андрю. Двамата им кимнаха утвърдително.
- Да - отговориха почти едновременно те.
- Налага се, да те хвана Том – каза му Иван.
В това време Андрю хвана през кръста Кларк, а Мам направи същото със Стан. В следващия момент всички се разтвориха във въздуха.
      Появиха се в рампата на кораба. Оли, Гал и Моа бяха подготвили три медицински легла за всеки случай. Поставиха в две от тях Том и Кларк, а Мам погледна въпросително Стан:
- Имаш ли нужда от почивка?
- Само няколко минути – каза и той и сам легна в третото.
      Очите на Том и Кларк, разширени от ужас оглеждаха стените на помещението, където се намираха. Том опипваше тялото си невярващо.
- Какво стана? – попита той.
- Намираме се в космически кораб – каза му Андрю.
Том го погледна изумен.
- Шегуваш се – каза Кларк и погледна Стан.
      Той стоеше сериозен и само кимна утвърдително от леглото си. Не след дълго стана и отиде при тях.
- Как си – попита го Мам.
- Възстанових се бързо – каза и Стан.
- След третия път няма да имаш нужда от легло – усмихна му се тя.
- Тук ли бяхте снощи? – изненада ги въпросът на Том.
- Да. Как позна? – погледна го Андрю.
- Червенокосата. – ухили му се Том.
      Всички се засмяха. Гал и Моя застанаха до леглата на Том и Кларк и ги попитаха как се чувстват.
- Като че ли някой ми пренарежда отново атомите – каза Кларк.
- Великолепно в компанията на такива неземно жени – ухили се Том.
- Оли – каза Андрю - ако параметрите им са добри, изритвай ги от тези легла. Имаме доста работа. Залежаха се и започнаха да говорят глупости.
Оли му кимна, че всичко е наред.
- Хайде ставайте – каза им Андрю – хората ви поканиха на гости, а вие от вратата в леглата.
- Това е най-невероятната командировка в живота ми – каза Том.
- Не се съмнявам, и на мен – каза му Кларк.
      Иван ги поведе към залата в която бяха предната вечер. След като свърши представянето, Изи им обясни, че се намират в завода, който произвежда генераторите за компютрите. Кларк и Том изявиха желание да разгледат производствените линии и машинния парк.
- Зин – обърна се Изи към блондинката със зелени очи – покажи им производствения цикъл.
      Стан изяви желание и той да присъства и четиримата излязоха от залата. Тиг, като домакин, наля в чаши от известния им вече нектар и ги покани да се подкрепят.
- Пий с големи почивки - каза Иван на Андрю – защото ще се наложи да посетиш леглото, – Усмихна се и допълни – аз вече го посещавах веднъж по тази причина.
      Изи отвори един компютър и помоли всички за тишина:
- Искам да разиграем няколко сценария, преди да започнем истинските преговори.
Тук съм въвел данните за мощностите на КИК, нашето производство и анализ на състоянието на световния компютърен пазар. При максимални стойности на производство, виждате, че показателите вещаят огромен спад на стойността на акциите на другите фирми произвеждащи компютри в близките 2 месеца. Желателно е това да не се случва.
      Следващата диаграма е за самия компютър. Съпоставен с наличните в момента, дори факта, че няма да използва странична енергия, го прави най-търсен и води до същия резултат, без да добавям ефекта от другите му възможности.
Трябва да намерим решение, което да сведе до минимум подобни последици.
Бих желал да помислим и да вземем най-подходящото решение относно този проблем. Иска ми се да не изкарваме генератора на преден план. Всяка една негова поява на пазара ще доведе до същото.
      В залата влязоха възбудени от обиколката Том, Кларк и Стан. Явно Зин беше задоволила голяма част от любопитството им.
- Тъкмо навреме – каза Изи и ги запозна с диаграмите.
Включиха се в обсъжданията. Каквито и параметри да слагаха, както и да ги променяха, резултатът беше същия.
- Имам идея – каза Иван – Какво ще стане, ако поставим соларни елементи на капака и ги свържем фиктивно с генератора, все едно, че енергията се черпи от тях и той изпълнява роля на акумулатор. Мисля че тогава няма да има такова въздействие върху пазарните параметри. Освен това, генератора остава на заден план. Знаем, че никой не може да разбере принципа му на действие, защото се дематериализира.
      Изи зададе параметрите на новата идея и диаграмата промени своя вид.
- Има ефект, но все още опасността е голяма. – каза той.
- Господа, нека първо да решим по важния въпрос, – започна Стан - вие предлагате да започнем производство на този компютър. О.К. Да приемем, че ние започнем такова. Подписваме договор и пренастройваме цялото си производство. Това ще отнеме време. Изкарваме на пазара продукта. Неговото търсене, ще е в зависимост от цената му. Ако поставим цена, която може да си позволи всеки, търсенето ще е голямо. Ако му сложим цена, по висока от тази на най-скъпите системи в момента, търсенето ще е малко, защото не всеки ще може да си го позволи. По този начин с цената ние ще можем да регулираме търсенето. Въпросът е, ще можем ли ние да си позволим тези инвестиции. Трябва да се проучи, колко и за какъв период от време ще са те. Едва след това, можем да правим анализи за печалби и всичко останало.
- Изи, какви са възможностите на този етап производството да става тук? – попита Иван.
Всички го погледнаха с интерес.
- Какво имаш в предвид?
- Идеята ми е такава. Да направим един малък завод в България. Инвестицията ще е на КИК - сградите и нещо като поточна линия. В завода ще работят няколко десетки човека и охраната. Там ще транслирате готовите изделия от кораба. Ще се опаковат и ще се подават на пазара. В същото време в Щатите ще работят по старата програма. Завода в България ще им донесе допълнителна печалба и ще ги изпрати на по високо ниво в йерархията на фирмите производителки.
- Нещо не разбрах – каза Стан.
- Имитация Стан, имитация. Ще има всякакви машинарии, може да пренесете ваши стари, непотребни. Как да ти го кажа? Там нищо няма да се произвежда. Всъщност там ще транслират това, което ще се произвежда тук, а ще излиза, като ваше производство. Това ще е ваш завод,и ще ви носи печалба без разходи. Печалба, която вие не сте планирали. Инвестициите няма да са големи, разходите за работна ръка също. Производството ще е малко и скъпо. По този начин няма да се окаже голямо влияние на пазара в началния етап. Може да се направи реклама, може да се обяви генератора, като ваше секретно откритие. Може да се направи сценарий по желание. Производството постепенно ще се увеличава, цената му ще пада, водещите фирми ще започнат да отчитат загуби, а вашата печалби. В този начален период, вие ще започнете да реорганизирате производството си. Ще наемате нова работна ръка. Така за няколко години, ще се превърнете в лидер, а другите в живуркащи компании. Ще се изкупят техните заводи и производството ще се увеличава а цената му ще пада непрекъснато. Пазара ще се насити след години. Колко компютъра произвеждате сега за година?
- Около 500 хиляди.
За колко време ще произведете 6 милиарда компютри?
- Това ли е крайната бройка?
- Не… Всеки един човек на планетата трябва да има такъв. Когато това стане, всички ще са готови за следващата стъпка.
- Каква е тя?
- Не мога да ти отговоря на този въпрос в момента. Искам само да ти кажа, че пазара няма да се насити толкова лесно.
- Каква е целта всъщност?
- Промяна, Стан. Всичко ще се промени. Мислене, морал, начин на живот.
- А цената?
- Минимална. Виж, – посочи с ръка извънземните – тези хора имат по големи нужди от нас в момента. Ние можем да им помогнем, но те не искат това да стане безплатно. Този генератор е тяхната банкнота. Те ни слагат на масата повече от 6 милиарда такива банкноти, срещу няколко десетки хиляди души от нашата планета, които изявят самостоятелно желание да отидат да живеят на тяхната. Да създадат там семейства и да влеят генетичните си кодове в тяхната цивилизация. По този начин ние ще спасим – Иван погледна Изи и продължи – тяхната цивилизация, която в момента е около 27-30 милиарда население. Това е сделка Стан, най-голямата сделка в историята на човечеството. Никой не бива да отива там насила. Никой не може да отиде там, без това да стане без съгласието на всички жители на планетата. Това е тяхно условие. За целта, всеки един ще гласува. Ще гласува на собствения си компютър, който вие ще му доставите и те ще се съгласят с това решение. Ами ако не се съгласим? Те ще си заминат. Няма да си вземат обратно това, което са ни дали. Ще продължат търсенето. Ако не намерят, тяхната цивилизация ще угасне, като тлеещ въглен в забравено огнище. Ние сме способни да подминем този въглен. А можем и да го разпалим. Трябват само няколко сухи пръчки и като се разгори, няколко по дебели дървета. И тогава Стан, ние също ще се греем на този огън, защото нашите две цивилизации няма да прекратят контактите си. Ние има какво да научим от тях. Това ще ускори нашето развитие. В същото време ние ще влеем от нашата млада кръв в техния застаряващ организъм. Това е… Аз така виждам нещата.
      Мълчанието намери най-подходящото място за сън. Легна на масата и заспа. Повече от десет минути никой не посмя да го събуди.
Най накрая Том се престраши:
- Мисля че Иван е прав. Обмислих неговите предложения и ето как аз виждам нещата.
1. Правим имитацията на наш завод.
2. Нито дума за генератора и неговите възможности.
3. Монтираме на капака слънчев панел с активна връзка към генератора.
4. Генератора ще захранва панела с такова количество енергия, колкото е консумацията на компютъра. При измерване няма да се разбере, че генератора захранващия елемент. Всеки ще смята процеса за обратен.
5. Ще вземем базова цена в първия етап на производство – 1.5 като коефициент от най-скъпата система в сектора на мобилни преносими компютри.
6. Ще излезем на едно, две световни изложения само с този модел. Раздухваме пред пресата за секретна, свръх модерна технология в захранването.
На това място идва онзи момент, който е много важен – стандартизацията или патентоването. Трябва да има патент. Патент на генератора. За да се получи, трябва да се оформи документацията в която да се опише принципа му на действие, схемни решения и всичко необходимо. В противен случай рискуваме някой да го патентова и да загубим правата върху производство му.
- Какво е това? – попита Изи.
Обясниха му накратко тази юридическа криптограма. Той помисли малко и каза:
- Може да се направи. Ще бъде описан принципа на действие, но в такъв случай, ще издадем съществуването на генератора.
- Като сме тръгнали да играем на котка и мишка, – каза Иван – защо не го играем до край?
Обърнаха се към него.
- Нека патентоваме нов вид акумулатор със слънчеви батерии. Мисля, че такова задание нашите приятели от Орис могат да изпълнят. Може би ще трябва да се върнат назад в историята си, за да намерят подобно изобретение. Необходимата мощност е максимум половин киловат. Ще го регистрираме, а всъщност ще монтираме генератора.
- Не съм виждал по голям фалшификатор от теб – ухили се Андрю.
- Не бих казал фалшификатор. – усмихна се Иван – Ние българите, се адаптираме много бързо в непозната среда. Генетично ни е заложено. Така сме оцелявали векове.
- Интересна нация, но пък ми харесва- продължи със смях Андрю.
- Нека подредим нещата така. – започна Стан – Какво прави този компютър:
1. работи с поляризиран въздушен екран.
2. има най-невероятната клавиатура
3. Захранва се сам
4. Има собствена система за връзка.
5. Има неограничена оперативна памет
6. Има неограничена постоянна памет.
7. Скоростта на процесора му е неизмерима
Какво друго знаем за него?
Последва кратко мълчание и прозвуча гласа на Андрю:
- 8. Може да влиза в телепатична връзка с притежателя си.
- Какво? - извикаха в един глас Том и Кларк.
Стан погледна Андрю и започна да клати глава.
- Изплю камъчето най-после.
- Говорим за компютъра сега и предполагам, че трябва да сме наясно с всичките му възможности. – каза Андрю, гледайки към Изи.
- До седма точка са данните за хардуера. Телепатичната връзка е от софтуера. Там вече възможностите му са неограничени. Може да сканира организми и възстановява тъкани с лекарски софтуер. Може да прави анализи на всякакви вещества. Може да служи за охрана. В стационарен вариант, като този на кораба може да извършва телепортиране на предмети и организми. Има и среден вариант, който се използва за покриване на нуждите от енергия в бита. – отговори му той.
- В смисъл? – попита Стан.
- Моа – телепортирай на кораба автомобила с който пътуваха от София.
Тя излезе и всички я последваха. След минута на рампата стоеше Ситроена.
- Ето, - каза Изи отваряйки капака, където трябваше да бъде двигателя. Там имаше една кутия с размер 50х50х25. От нея излизаха кабели. Главините на колелата представляваха електродвигатели - Мощността на този генератор е 200 кв. Може спокойно да се използва в къщата на Иван и да покрива всичките му нужди от енергия.
      Искам да ви кажа обаче, че на този етап имаме разрешение само за малкия преносим вариант. В зависимост от това, как ще протече процеса на адаптирането му във вашата цивилизация, ще се вземе решение и за другите модели.
Освен това, искам да ви кажа и последното решение на Съвета. В случай на зараждащ се катаклизъм, като този на планетата, която се самоунищожи, всички компютри ще се телепортират някъде в слънчевата система. Това решение не подлежи на обсъждане. Не искаме, а и нямаме намерение да се самоунищожавате.
- Това може да промени цялата икономика на Земята. – каза Том.
- Несъмнено – поклати глава Кларк.
- Бих искал борда на директорите да е тук в момента – каза Стан.
- Невъзможно – отговори му Изи - Разрешено ни е само 5 човека да посетят кораба и то с тяхно съгласие. За повече е необходимо разрешението на всички жители на Земята.
- Нека се върнем в залата –предложи Иван
Настаниха се отново на масата.
- Аз мисля, - каза той - че трябва да започнем производството на тези компютри, като не разкриваме техните истински възможности. На този етап е достатъчно, че няма да имат външно захранване и ще имат възможност за безжична комуникация. Като наситим пазара с достатъчно количество, може да обявим възможността за самостоятелна комуникация, не използваща мрежата на интернет. Нека се съсредоточим в следното: Да решим с какви параметри ще представим компютъра на пазара и да ги отстояваме определено време. След това, ще увеличим стойностите на параметрите и ще успокоим нашите клиенти с възможността за безплатен виртуален ъпдейт на техните системи. По този начин ще им предложи увеличение на възможностите на системата. Какво ще кажете за следното – набързо нахвърля няколко цифри на екрана на един компютър - Мисля, че всеки би поискал такава конфигурация без да вижда нещо нереално в нея.
- Веднага бих си купил такъв компютър, ако се появи на пазара. – усмихна се Том
- Каква цена максимално би дал за него – попита Иван
- Не повече от 3500 долара.
- Значи можем да го пуснем в началото на 4 000 - каза усмихнато Иван. Ще си го купиш след няколко месеца, когато цената му падне.
Всички се засмяха.
- Предлагам да подготвим следния договор: - продължи Иван и подаде на Стан предварително подготвения проект:


                                                                Предварителен договор
За съвместна разработка, производство и пласмент на компютърна конфигурация със следните параметри:


1. 8+ GHz CPU
2. 6 GB RAM
3. 1 TB ROM
4. Система за безжична връзка с интернет
5. Захранване от слънчеви батерии

Между „Компютър Инженеринг Корпорейшън” - САЩ със седалище Питсбърг – ул. 207 N 103 и „МГС Орис”, в лицето на техния представител Иван Антонов – България – София ул. Голо бърдо – N 44-а.
КИК се задължава 1. Да инвестира и построи завод в България за производство на гореспоменатата компютърна конфигурация в срок от 6 месеца от датата на подписване на настоящия договор, върху предварително посочен, от лицето Иван Антонов терен по разработен и утвърден за целта проект.
2. Да осигури реализацията на продукта на своите международни пазари.
„МГС Орис”, в лицето на техния представител Иван Антонов се задължава , да управлява производствения цикъл и да осигурява качествена продукция в планираните количества за първата година по тримесечия както следва:
І тримесецие -  3000
ІІ тримесечие - 4500
ІІІ тримесечие - 6000
ІV тримесечие - 9000
Параметрите по количеството на продукцията могат да се променят в зависимост от конюнктурата на пазара с допълнителен анекс към него подписан и от двете страни.


3.7. 2010 г                                                                                             Компютър Инженеринг Корпорейшън
Гр. София.                                                                                             Стан Милър – председател на борда на
                                                                                                                           директорите:………………………
                                                                                                                                       /подпис/

                                                                                                           Иван Антонов представител на МГС Орис:
                                                                                                                                ……………………………
                                                                                                                                       /подпис/


- Какво ще кажеш Стан?
- Утре ще го представя на Борда. Със сигурност докато се върна в Щатите ще съм извън него.
Всички започнаха да се смеят.
- Иван, продължи той – хубавото е, че вече има някаква яснота какво може да правим. Как ще го направим е въпрос на договаряне. Този компютър е нещо, което си заслужава риска. Освен това на тези хора – той посочи към Мам и Оли аз дължа живота си. Мислиш ли, че толкова лесно забравям?
Обещавам, че ще им помогна с всичките си сили за осъществяването на тяхната цел. Винаги, когато поемам някакъв ангажимент, аз го изпълнявам.
- Какво е станало? – попитаха в един глас Том и Кларк
- Вчера Стан направи инсулт. Благодарение на Мам и Оли сега е между живите и в много добро здравословно състояние. – каза Андрю – Аз присъствах на операцията.
- Всичко мина добре и проблеми няма – обади се Мам. - Когато всичко приключи и започнем съвместна работа, ще го подложим, както и всички вас на регенерация.
- Нека да обобщим предложенията. – започна пак Стан – Иван предлага да построим завод в България. Това е осъществимо. Имаме готов проект и поточна линия, която мислехме да строим в щатите. Осигурили сме и финансирането. Можем да влезем в преговори с българското правителство и да поискаме терен. Няма нужда да го правим фиктивно. Този завод ще произвежда компютри. За да има икономически ефект обаче минималната бройка е 50 000 компютъра за година.
- От новите ли?
- Говоря за ефективност. Няма значение от кои.
Изи беше съставил вече диаграмата и каза:
- 50 000 броя за първата година е приемливо.
Каква е възможността да се свържа от тук с Марк Симон – изпълнителния директор на КИК? – попита Стан
- Няма проблем – каза му Изи. - Може да му изпратиш и-мейл с една програма като прикачен файл. Щом я инсталира може да направим аудио или видео – връзка.
      Стан написа и-мейл и го изпрати. След петнайсетина минути Изи каза, че писмото е получено и програмата инсталирана.
- Включвай – каза Стан.
На екрана се появи 40-45 годишен мъж с прошарена коса.
- Привет Марк! - каза Стан
- Привет Стан!
- Сам ли си?
- Да.
- Предупреди да не те безпокоят, искам да поговорим.
- О.К.- каза той и уведоми на секретарката.
- Марк, – започна Стан – искам да проучиш какви са възможностите за инвестиции в България. Свържи се с тяхното посолство. Иде реч за поточната линия, която имахме намерение да строим. Утре ще имаме съвет на директорите. Искам до тогава да имаш информация за възможностите за тази инвестиция. Разбери в какви срокове е възможно да се осъществи. Смит и Уили ще то донесат един компютър. Пратката не трябва да се отваря, докато не се съберат всички.
- Стан, какво става? Изглеждаш ми развълнуван?
- Отварят се големи перспективи пред нас, Марк. Проучи възможността за бързо преодоляване на бюрократичните проблеми. Искам среща с Министъра на икономиката на България във възможно най-кратки срокове.
- Доколкото разбирам пътуването ви не е било напразно.
- Не само, че не е Марк. Какво ще кажеш за компютър със следните параметри:
1. 8+ GHz CPU
2. 6 GB RAM
3. 1 TB ROM
4. Система за безжична връзка с интернет
5. Захранване от слънчеви батерии
- Това шега ли е Стан?
- Де да беше. В момента ползвам такъв.
- И това чудо на техниката ще го произвеждаме ние?
- Марк, перспективата е доста добра. Можем да станем водещи в този бранш. Условието е да направим наш завод в България. Там ще започнем производството, което в последствие ще прехвърлим във всички наши заводи.
- Как да се свържа с теб?
Стан погледна към Изи.
- Да напише на екрана МГС Орис – каза Изи.
Стан повтори думите му.
- О.К. Стан. Заемам се със задачата.
- Искам да имам информацията преди съвета на директорите утре – каза му Стан.
- Ще я имаш.
- Успех – пожела му Стан и образа от екрана изчезна.
- Може ли да получим схемите на вашата поточна линия, Стан? – попита Изи.
- Предполагам, че може – отговори Стан.
- Може би с общи усилия ще модернизираме производството. Разгледахте нашия завод. Целия му персонал е 3-ма души.
- Разбирам –каза Стан.
- Има ли нещо друго за обсъждане? – попита Том.
- На този етап, не виждам. – каза Стан – Ще изчакаме информацията от Марк.
- В такъв случай, - обади се Иван - искам да ви предложа малка разходка в планината. Ще си направим барбекю, ще се опознаем в личен план. Съгласни ли сте?
Всички изразиха съгласието си.
- Гун, – каза Тиг – ще се наложи да останеш дежурен на кораба. Всички останали ще слезем на Планетата.
      Застанаха на рампата и се разтвориха във въздуха.
      На поляната пред къщата се материализираха 12 човека. Петима от тях за първи път стъпваха на планетата Земя. След малко до къщата се появи и Ситроена.
Няколко часа оставаха до мръкне. Иван каза на Изи, че ще отиде да пазарува отиде до близкото населено място заедно с Мам. Оли изяви желание да отиде с тях. Към групата се присъедини и Андрю. Качиха се в колата и потеглиха.
      Изи прие ролята на домакин. Спуснаха се по пътеката към скалите. Изразяваха възторга си от девствената природа. Въздуха беше свеж, ухаещ на борова смола. Рекичката – бистра и студена, подскачаща по камъните и успокоила течението си при вира. Пчели и пеперуди се наслаждаваха на последните лъчи на слънцето. Танцуваха своите ритуални въздушни танци, преди да се приберат за нощуване.
Стан,Том и Кларк не бяха усетили красотата на това място предния ден.
Тиг, Гал, Зин и Моа за първи път в живота си виждаха подобна природа. Необятната зеленина на горите по планинския масив зашеметяваше.В западната част на небосвода няколко бели облака започнаха леко да почервеняват. Звездата, която даваше живот на тази планета бавно се скриваше зад хоризонта. В рекичката светлината проблясваше по гърбовете на търсещите храна риби.
      Една пеперуда кацна на ръката на Моа. Тя замръзна от удивление. Крилата и бяха оцветени в бяло, жълто и кафяво. Потрепваха с последните лъчи на слънцето, сякаш правеха вълшебно заклинание – Ти Орис, си орисана да живееш с този миг.- сякаш чуваше думите и тя – Твоят живот се свързва завинаги с тази планета. Тук ще срещнеш любов, любов, която ще възроди вашия свят.
      Две сълзи се стичаха бавно по красивото лице на младото момиче. Сълзи от щастие.