Посвещавам на онова детенце, което с такава ярост,
тъпка и мля един засмят и лъчезарен
снежен човек, направен от мен.
Във зимен ден със климат мек,
издигах снежен свят човек.
Стана той висок и стръмен,
изпъкнал бял на фона тъмен.
Гигант над върховете снежни,
над всички преспи ледени, метежни,
Огромен исполин
със поглед взрян във небосвода син...
Последен щрих и ето...
Пред него в удивление застивам,
сълза от радост във великия момент проливам.
Но за жалост онова дете проклето,
дотътри се от някъде превзето,
и ритна с кривия си крак
снежния човек приветлив, благ.
Е не, конструкцията не остана здрава,
Но аз единствен знаех какво се тук задава
демонично се изсмях
най-сетне хлапака надиграх.
Беше разрушение и снегопад
тогава глупавия психопат,
остана под безумната лавина,
и за друго измерение замина