автор: ID

аз мога да разпаля огън във всяко замряло огнище
(стоплих много замръзнали желания
и те постепенно се превърнаха в унищожителни пожари)
но този път исках да хвърля
няколко съчки в твоя огън
и в мрака да изпивам с очи
играта на малките езичета,
носещи спомена за играта
на нашите думи

аз мога да обвия в гнездо всеки буен вятър
(улових много ураганномамещи пориви
и постепенно настъпи безветрие и тишина)
но този път исках да яхна
твоя закачливо нежен полъх
и да усетя разтърстващия тътен на развързаните светкавици,
носещи спомена за разтърстващия тътен
на нашите желания

аз мога да укротя всеки изпепеляващ вулкан
(зазидах много димящи кратери и
те постепенно угаснаха напълно)
но този път исках да се потопя
в реката на твоята кипяща лава
и да вкуся влудяващия аромат,
носещ спомена за ароматите
на нашите тела

аз и ти...този път исках да стане чудото
аз и ти...азити...итази...и тази
(като всички останали)

давай напред, умнико,
още толкова огнища имат нужда
от твоя огън и те чакат,
още толкова вулкани те мамят
с аромата на реките си от лава...
...само това коварно потрепване вляво...
дишай спокойно,
това е само вятърът, вятърът...