автор: valiordanov

Каква красива пожълтяла снимка,
от времето на твойта младост.
Какви очи!Каква усмивка!
Във погледа ти има много радост.

Косата ти е чак до раменете,
без бръчки е красивото чело.
Достойна муза за добри поети,
но всичко туй отдавна е било.

Изгарям цял щом снимката ти видя,
попадам в някакъв вълшебен сън.
И се усещам,че ще ти завидя,
на твойто място аз защо не съм.

Пораснал си,лишаван страшно много,
познавал чак до кости бедността,
но имал си прекрасно слово,
богатство ти е била мъдростта.

Видял си мама,ти си я харесал,
а тя открила в тебе ценен лек-
един човек живял живот нелесен,
сега сте двама близо четвърт век.

А днес е друго,вече всичко имаш-
една жена,две хубави деца…
Животът не пропуснал да си вземе
и метнал върху тебе старостта.

Макар на младостта си казал сбогом,
в очите ти все още се чете.
Животът грижи ти създавал много,
но дядо ми те смята за дете.