автор: dr_abdul

На мирен кът от райска земя,
обиколена от рози живеела тя.
Розите бяха ухайни и пъстри,
като девици в небесна роса.

Жена прекрасна с ангелска душа,
от земята пиела свойта страст.
Свещена в душата си тя е била,
а с плътта си човешка, тя сеела сласт.

Белите рози - дарили й нежност,
червените- вляли й с дъх красота.
Отпила нектар от тяхната младост
и спяла в хамак от нежни листа.

Но в миг съдбовен... решила е тя,
на земята мизерна да слезе... уви,
ароматът на рози и райски цветя,
посяла във новите плодни бразди.

Където преминела, с блян и със страст,
поила сърцата със чувства неземни.
Жените я гледнали с завист и яд,
мъжете привличала с форми вълшебни.

Опитала в рая да се върна пак тя,
но от грях й били натежали крилата.
Тогава останала- просто Жена,
илюзия , блян и простор за душата...