автор: bobi44

виждали ли сте как
сълзите разкъсват прахта с писъка на вятъра
под забрадките на вдовиците-мравки?
как катерачът политва от най-горното стъпало
на светлата си вяра
за да се вреже дълбоко и болезнено в смъртта?
как ръката изсъхва със скърцане
преди да може да откъсне засаденото растение на своя живот?
как жената разцъфва понеже вече е друга по-друга най-друга...
как същата тя е във въздуха и във всичко останало
по-тежко от щастие.
как кривокраки спринтьори печелят първо място
в състезание за кривокраки бегачи и са щастливи?
как затворите развиват решетките на страха си
а хората в тях имат слънце и вяра по-смела от времето.
как терористът взривява потъмненото кътче на своето съзнание
и отново става човек.
как посоките разместват местата си и започаваме
да броим през едно
и всяко следващо наименование в значението бива пропуснато.
как спомените ни се завръщат обратно и поднасят
вечеря с която да нахраним изгубения си покой.
виждали ли сте как
поетът обича – тихо по-тихо най-тихо до тихо и тихо
как той се движи когато е влюбен
как спи как се храни...
затворете очите си и развържете краищата на мислите си
тогава ще срещнете много неща и много от тях ще разпознаете
примирявайки се със отсъствието си и непознатия крясък
издаващ мълчанието.
изправете се за да смалите сянката си
бъдете високи и горди но запомнете
че не себичността ще ви направи по-значими –
само нейната липса може да бъде ехо на светлината защото
по-малкото след време става по-голямо
а малките завинаги остават малки.