автор: DamaKupa

Лятото свършва и есента е в разгара си. И като многоцветна красавица е спряла в подножието на Стара планина в малкото китно селце Дръмша.
Тук и времето е спряло, а хората са като малки деца, добродушни и по детски наивни, готови да подслонят всеки незнаен пътник да разкажат за обвитите в тайни и мистерии легенди и предания за каменните кръстове по тези места.А те са много тук.Едно от тези места е свързано с трагедия, която местните хора разказват като пример за това, че не трябва да се пренебрегват традициите и вярванията на нашите предци.
След 10 ноември 1989г.хората получиха бащината си земя, и двама братя от селото също получиха своята малка нивичка, и веднага решили да оградят мястото. Да, но на границата между нивата и коларския път, който води до селската чершия, расте стар вековен дъб, а до него в земята е побит стар каменен кръст със странни надписи по него.Никой не знае кой го е поставил на това място.Но братята не си задавали такива въпроси, просто решили да махнат кръста и да отсекат дъба.
Това се случило в разгара на лятото. Бил горещ юлски ден. По небето нямало и следа от облаци.
Братята се захванали за работа, но щом вдигнали секирите, от безоблачното небе паднал гръм и блеснала светкавица. Дъбът се разцепил на две, а двамата братя били убити на място…
Всеки път минавайки от там се спирам и неволно се сещам за тази история.
Една ранна утрин бях слязла до селската фурна за хляб.Отново се спрях на това това място. Отчупих залък хляб и го оставих до кръста.Загледах се в стеблото на дървото и не вярвах на очите си. Върху кората виждах знаци.Вертикално разположени се открояваха три знака.Не беше зрителна измама.Смених мястото от което ги гледах и отново ги различих.
Първият представляваше три разперили криле птици.Така както ги рисуват, като латинска буква-V. Вторият знак изглеждаше като стар ключ,а третия беше кръст.
Разбрах, че това е знамение, но какво означава идея си нямах.
Минаха няколко безгрижни дни през които забравих за видяното докато отново не минах край белязаното място.Имах чувство, че ме вика.Загледах стеблото и съзрях знаците. Бяха там където ги съгледах и първия път. Не беше зрителна измама, нито плод на образното ми мислене.В този момент се почувствах човек избран да разгадае поредната мистерия.
Тази мисъл се загнезди в съзнанието ми.Не ми даваше мира ден и нощ.Където и да бях търсих отговор на видяното.
Началото на зимата теглена от загадката пак отидох до мястото. Този път не видях нищо. Кората на дървото беше покрита с мъх.Най-после се успокойх и реших, че такива не е имало.Но същата нощ сънувах сън.Бях на мястото с кръста.Дъбът свеждаше клони,галеше лицето ми и тихо нашепваше:
-Птиците показват, че ще промениш живота си.Виж това са три периода който вече започват.Есента с отлитането на ятата, ти вече си в него. Пролетта когато ще си изминала половината път. И края който ще дойде отново с есента.
-Ключът отключва тази промяна и заключва вмешателсво което би променило начертаното, а кръста показва, че тя е свързана с твоята съдба.
Получих отговор на въпроса.Ще се сбъдне ли предсказанието само времето ще покаже.

Но има една още по интересна история,която разказва старата баба ПенаЦинцарка, дето не си знае годините.Та тя, седнала пред домашното огнище,разказва,как по Еньов ден се появява бял конник по Владовата нива и конския тропот се чува до първи петли.Появява се от нищото и потъва пак в нищото,а който го зърне- ослепява.
Такива истории има много по нашите земи и на мен ми се случи да се докосна до едно от тях.