автор: gorski

В тишината на къщата стара,
от познати ръце подредена,
ми се стори, че някой повтаря:
"Аз Ви любя, Елена..."

Зад вратата с резби достолепни,
от пожари и брадви спасени,
чух гласа си горещо да шепне:
"Аз Ви любя, Елена..."

Там, във дворчето с тихи чемшири,
покрай туята вечнозелена,
със цигулка ветрецът засвири:
"Аз Ви любя, Елена..."

И над делника груб се понесе
в равнодушната, хладна Вселена
неуместна, изплашена песен:
"Аз Ви любя, Елена..."