автор: Lachistata

Мисълта ми създава човек:
щедър на обич, прощаващ,
милостив, милосърден,
в себе си с честност
и нежност за чуждия,
смел до безумство,
преждевременно мъдър,
хладнокръвен, когато е нужно,
който умее да плаче
от не-свое страдание,
щастлив, в което има,
упорит, в каквото желае.
Мисълта ми извайва човек:
без криви представи
за чест и достойнство,
без умения хитри, измислени,
с които от думите да остри
кама- блестяща, убиваща.
Без афишната гордост,
без суетлив егоизъм,
без мита, че мъжете не плачат,
без байрака одърпан на вяра във себе си.
Помислям за този човек,
в паметта ми се врязва жестоко-
Единственият човек бе разпънат...