Бях измамена и наранена,
бях предадена, сломена
от човек, когото дълго
съм обичала безкрай!
В живота ми се вмъкна без да пита,
а нямаше право на това,
но изведнъж сърцето мое взе да бие
силно, като никога досега.
И в тоз човек се влюбих до полуда
от него търсех само любовта,
по-късно аз разбрах, че е заблуда,
че всичко е било една лъжа.
Не можех да повярвам и не исках
живота си отдадох на мъжа,
а той ме нарани без да поиска
на какво обрича моята душа -
безкрайна мъка и безсънни нощи
нижеха се ден след ден,
сърцето се разкъсваше на части
кървеше, а не искаше да спре.
Времето тече, минава,
но не виждам светлина в тунела,
все още страдам, мъката остнана,
но още жива е и любовта...
Знам, че е безсмислена и гола
няма с него веч да съм в нощта,
знам, че няма смисъл, ала моля
нещастна съм, подайте ми ръка!
Помощ търся, ала не намирам
вглеждайки се в сенките лица
и сега болезнено разбирам,
че вечно ще съм в мрака, без душа.
Искам го, ала не мога
отново да съм с него, моля
небе, земя, за помощ прося,
няма я - ще страдам още!...