Ти помниш ли онази топла вечер,
когато срещнахме се с теб за първи път.
Сърцата ни забиха в ритъм лудо
и сякаш искаха да спрат.
Опитах се аз поглед да откъсна,
от твойто прелестно лице.
Но любовта по-силна бе от мене
и ти сърцето ми отне.
Погледна ме с очите си красиви,
изпълнени със нежна топлота.
В който сякаш беше се стаило,
небето звездно на нощта.
Тогава бавно аз към теб пристъпих,
докоснах леко твоята ръка.
И нежно те целунах с устни,
разбрах какво е любовта.
И ти разбра какво е да обичаш,
да топли някой твоята душа.
Защото знай, че нещо свято,
нас двамата ни там събра.