автор: miglena

Някога, отвъд сезоните, Пижо бил денем благонравен пастир на стадо бели свещени кози, а нощем се катерел по върхарските преспи до хамбарите на облаците и разсипвал от тях по земята чували с пиперливи снежинки.

Пенда била рижокоса самодива от Долината на безкрилите калинки. По лунопек тя месела от борово брашно питки с шипков мармалад, които раздавала на зазоряване за здраве, щастие, обич и късмет на момите, търсещи от калинките ишерети за бъдещия си жених. От ухапванията на първите слънчеви змийчета кръвта на Пенда се превръщала за през деня в тюркоазен мрамор и душата на самодивата се сливала със сянката на някоя мома, докато не достигнела до лунните кладенци и не се възвърнела в самодивския си облик.

Случило се така, че една от свещените кози се залутала в калинковата долина, пасла до насита вкусните калинкови ягоди, малини, къпини и докато Пижо я намерил, о, ужас, височайше почитаната й в племето на Облачните планинари, непорочна белота, се била набраздила с червени райета, пайети, тюлчета и ширити. В уплах пред гнева на старейшините, пастирът предпочел самоизгнанието. Минали не минали няколко дузини луни, Пижо развъдил в Долината на безкрилите калинки свое стадо, в което козите, макар и несвещени, били от плодовити по-плодовити. Само дето нямало вече сняг и белотата, и зеленината, и синевата, навред, все повече рижавеели ...

В разгара на нестинарските празници, Пижо залюбил кръшна калинкова мома и нямал търпение да се задомят. Не щеш ли, Пенда се вселила в сянката на неговата изгора и толкова се захласнала по неговата струяща мъжественост, осанка на рицар, глас на вожд ... че го пожелала за себе си ... само нейн да е ... макар и в един единствен ден, преди нощта, в която да изчезне – ни жена, ни самодива ...

Някои казват, че залуталата нявга коза помогнала на самодивата да оживее, като й дала в съдбовната полунощ да пие от нейното все пак свещено мляко, в замяна на което върховната жрица на безкрилите калинки й възвърнала козята белота. Непокътната. Други шептят, че Калинковия вожд тайно измолил от старейшините на Облачните планинари да простят на Пижо и да му позволят да се връща отвреме-навреме сред върхарите, за да има отново сняг в долината.

Оттогава снежинките са само бели на цвят и без предишните си пиперени зрънца. Калинките, кой знае защо, дали от ревността на момата, дали от негата на самодивата, се покрили с черни точици и се научили да летят. Появили ли сезоните. А хората взели, че нарекли куклички, които стъкмявали от преплетена бяла и червена прежда, Пенда и Пижо. И си ги даряват един-друг за здраве, късмет, щастие и в знак на обич.

А в калинковата долина самодивите продължават да месят своите питки ... и аз съм ги опитвала ...