автор: sasso

По истинска история...

Беше много добър в това, което правеше. Правеше го с усет, печелеше добре и нямаше време да види опастностите на ежедневието. Работата му обикновена, нищо особено - шофьор. Както обаче казах бе от най-добрите. Сменяше скоростите с лекотата на приятелките си. Караше бързо, както колите, така и жените. Не се задържа много с никоя, а беше уж добра партия.
Всеки курс беше пари, те свобода, а свободата не знаеше какво да прави и уви превръщаше я в робство. Робуваше на печалбата, робуваше на липсата си на принципи - важно бе да е на път и нищо друго. Пътник и в любовта, не осъзнаваше, че ще се окаже пътник и в живота. Не във вулгарния смисъл на думата, жив е още. Отношенията му с хората се измерваха с литри - за този приятел отиват 100л. нафта, за онзи 200л. Обиколи света и близки му бяха всички, които се търкалят на минимум четери колелета. Мислеше че знае всичко, че има всичко, че може всичко - това всичко бе колата и вярно, нея познаваше идеално.
Романтика не съществуваше. Както тези, които няма сетива за допир и не знаят какво е да докоснеш нещо, така и той нямаше как да разбере що е романтика, камо ли любов!
Натрупа доста пари, вложи ги в банка, реши да ги инвестира и го направи. Купи няколко камиона, започна работа. Откраднаха ги. Остатъците от парите му също откраднаха. Всичкият път, който измина, преносно и буквално, отиде на вятъра. Ей така, за дни. Всичко, което знаеше, имаше и можеше изчезна. Нямаше жена до него, всички бяха за кратко и не от обич, не от нужда даже - сякаш за да провери дали е физически способен беше с тях. Нямаше кой да му помогне, нямаше гориво да продължи.
Дойде алкохола, първо еднократно. Истински професионалист, той не си позволяваше нито капка. Зажадня за него, за забрава. Съществуваше за капката, продаде имота си. За негово нещастие, пиенето също се измерваше с любимите му литри, само че този път колкото повече, толкова по-дорбе. Продаде се. Да бяха живи родителите му и тях би продал. Приятелите продаде отдавна, още когато тръгна да пътува. Ръцете му покаваха издайнически раните от алкохолните натравяния из зад мръсните ръкави.
Все още е жив, сякаш Бог го наказа. Страшна гледка, тръпки те полазват като го видиш. Все едно дявола се е вселил в него. Като да се е родил стар и да не е видял младост - сбръчкан, смачкан, смазан дори! Боли го, не че остана какво да го боли вече, но душата му плаче - тече през раните.
Ако го срещнете пазете се от него! Не от човека, от алкохола...