автор: Lyvcho

Момиче обичах, щастлив аз живях.
Радост в сърцето, в душата ми грях.
Не просех надежда, а малко любов.
Животът за мене, бе някак си нов.

Обичах я нежно, обичах я страстно.
Тъй както обича се нещо прекрасно.
И молех се аз през ден и през час.
Нивга да няма раздор между нас.

Но както и всичко във този свят сив.
Любовта отлетя, не бях аз щастлив.
Всички ми казваха "Не спирай, дерзай,
всяко начало си има и край."

И слушах, и кимах, и казвах "Така е."
Сърцето обаче - то друго си знае.
Със кървави сълзи то плаче и стене.
За всичко, което съдбата отне ми.

Отне ми тя щастие, радост и смях.
Отне ми тя всичко, за което копнях.
Сега вии кажете, приятели мой.
Как да живея, щом нямам покой.

Сърцето разбито, душата я няма.
Ръката студена, в очите забрава.
Устата пак твоето име изрича.
Сълзите солени бавно се стичат.