автор: Bjorna

Има време, в което
слънчевият лъч разрязва морето
сякаш е шоколадов романс на парчета,
които се топят под езика и
порцеланово бял като мида
се разкриваш красив,
погалил нежността небрежна,
ванилов на вкус,
въпреки че не обичам ванилия-
и това е прекрасно!

туко що оцветила маковете
гъделичкам петичките ти с тях
изрязвам крила,
от вестиците миналогодишни
и се уча да спирам времето

но все пак:

Има време, в което
във въздуха се чувствам по- надежно,
като слънце ти пиша по гърдите-
неизползвало чернови и аз не бих,
когато безнадежно засядам
между безкрайните етажи
на твоята усмивка
и сигурна съм,
че всяко дръвче около блока
се радва,
че ровиш пясъка с крачета,
макар на мен да си ми на
няколко
хиляди
километри
.