автор: hixxtam
Глава 6
Събуди се към обяд. Мам спеше безгрижно, сложила главата си на гърдите му. Топлината на тялото й проникваше през кожата му. Каква нощ… Нощ на страст и любов. Нощ в която разбраха, че независимо в коя точка на вселената си роден, независимо от степента на развитие, природата е създала нещо, което е общо за всички хуманоиди. Нещо, без което животът не може да съществува и това нещо, се нарича любов.
Иван я гледаше. Любуваше се на щастливата й усмивка и не смееше да мръдне. Не искаше да прекъсва съня й. Днес ще се срещнат с представителите на КИК. От днешния ден зависеше целият му план. Трябва да успеят. Разчиташе много на Мам. Той все още не можеше добре да контактува чрез компютъра си телепатично. Способностите му все още не са развити. Понякога успява да чуе някоя дума, но не може да разчита на това. Бяха се разбрали, когато попаднат в критична ситуация, да поискат малка почивка за обсъждане.
„Боже, колко е сладка…” Погледът му отново я погали. Ръката му инстинктивно я докосна. Мам отвори очи. Сънена усмивка грейна на лицето й.
- Добър ден, поспаланче – целуна я той.
- Никога не съм спала така. – каза тихо – Кога се събуди?
- Преди час.
- И какво прави през това време?
- Гледах те. Любувах се на красотата ти…
- Знаеш ли, мисля, че сънувах. Бяхме там, където се срещнахме с теб. Край онези скали. Беше прекрасно.
- Ще отидем. Ще сбъднем съня ти.
- Обещаваш ли?
- Обещавам!
- Трябва да ставаме, мила. Предстои ни много важна работа. Трябва да сме във форма.
След час обядваха в ресторанта и излязоха да се разходят. Взеха такси и отидоха в Южния парк. Имаше доста хора и те се сляха с тълпата. Към 17 ч. се прибраха в хотела. Иван предупреди на рецепцията, да се обадят, като пристигнат гостите му. Последни приготовления и разговори с Оли и Изи. През целия ден Иван наричаше Мам или Люси или г-жо Николова. Мам се забавляваше, но той се притесняваше, да не се обърка пред представителите на ИКК. За него тя беше Мам.
Около 18.30 звъннаха от рецепцията:
- Г-н Антонов, гостите ви пристигнаха.
- Благодаря!
Слязоха във фоайето. Пред рецепцията имаше десетина човека. Дежурният го видя и каза нещо на един възрастен господин. От тълпата се отделиха четирима души и тръгнаха към тях.
- Добре дошли! – поздравиха ги на английски Иван и Мам.
- Благодаря – отвърнаха те.
- Иван Антонов и Людмила Николова – каза Мам без никакъв акцент.
- Стан Милър – представи се най-възрастният с лек поклон и продължи - Андрю Томас… - Кларк Хюз… и Том Кенет.
- Как пътувахте? - попита Мам.
- Дълго и уморително – отговори Стан - но вече сме тук.
- Моля да извините господин Антонов за лошия английски – каза Мам, като се усмихна. - Аз ще превеждам. Като се настаните и починете от дългия път – продължи Мам – ако желаете, може да се срещнем и да съставим план за нашите преговори.
- Има ли зала за преговори? – попита Андрю.
Мам преведе и Иван отговори:
- Резервирали сме. От тази вечер е на наше разположение до края на престоя ни тук.
- О.К. – каза Стан – Мисля, че след час ще сме на разположение.
- Добре – отговори Иван – Залата е на 4 тия етаж. Ще се срещнем там след час.
Мам преведе и двамата с Иван се качиха в стаята си.
Представителите на КИК се регистрираха и се настаниха. Веднага след това се събраха в стаята на Андрю. Той включи някаква система, заглушаваща подслушвателни устройства и след това започна:
- Мисля, че е сигурно. Това е най-новия модел. Какви са ви първите впечатления?
- Много са млади – каза Стан.
- Ще кажа след първите разговори – Кларк не можеше да овладее нервността си.
- Дамата е страхотна – ухили се Том – ще я поканя на вечеря.
- Може – отговори му усмихнат Андрю – но… не тук и не, докато приключат преговорите.
- Направо му завиждам. Той няма такива ограничения. А казват, че ние живеем в свободен свят.
- По сериозно господа – Стан набираше рецепцията – Може ли, да изпратите човек да ни заведе до заседателната зала?
Когато влязоха в нея, там ги очакваха Иван и Люси (Мам). На масата имаше бутилка уиски, минерална вода и ядки.
- Заповядайте! – посочи им масата Иван.
Настаниха се и той започна:
- Господа, ние ще ви покажем нов модел компютър, нещо непознато в съвременните технологии. Вие ще решите, дали това представлява интерес за вас. Ако отговора е – да, тогава ще обсъдим всички подробности по неговото производство и реализация на пазара. Ще подпишем договор за сътрудничество, който господа, ще се спазва без никакви анекси към него в продължение на 3 години.
Мам превеждаше неговите думи светкавично:
- Бих желал нашите разговори да протичат по следния начин:
1. Показваме ви прототипите, правим изпитанията, след което сме на ваше разположение за въпроси.
2. Разговори относно производството и елементната база.
3. Реализация на продукта
4. Договор.
Между всеки етап при ваше желание може да се сключват временни договори, които ще се включат към крайния такъв.
Нека обсъдим моето предложение.
Американците се спогледаха и Андрю взе думата:
- Преди да започнем, искам да разбера, как стои въпросът със сигурността. Предполагам, разбирате това от какво голямо значение е. Аз отговарям за тази дейност в КИК и не бих подминал този въпрос с лека ръка.
- Разбирам – отговори Иван. В залата са разположени 8 камери и на терасата 2. Всичко, което става тук, се записва. Всеки ден след завършване на официалните разговори ще получавате пълен запис. Освен това на вас г-н Томас ще ви се предоставя такъв за останалото време от денонощието. Ако имате с вас екип, чиято цел е сигурността ви, няма никакъв проблем сигналът да се транслира там, но това може да стане само при едно условие – ние трябва да осигурим това помещение.
- Не се засягайте господин Антонов, но имам чувството, че ни нямате пълно доверие.
- Не на вас г-н Томас, на техниката с която разполагате. Извикайте си екипа, и нека да провери това помещение. Сигурен съм, че няма да открие и следа от камерите, които сме поставили. В момента те работят. Ще излезем всички от залата и ще наблюдаваме с интерес търсенето.
Андрю се засмя и се обади по телефона на чакащите в колата пред хотела негови агенти.
Иван звънна на рецепцията и помоли да доведат новите гости. Не след дълго в стаята влязоха двама души и поздравиха. Носеха неголеми куфари, натъпкани с най-съвременна техника за откриване на подслушвателни устройства.
- Да излезем ли? – попита Иван.
- Не, няма нужда – каза Андрю - Ще ни е интересно, да гледаме как работят.
Започнаха да сканират стените една по една. Опипваха всяка една точка, но не откриха нищо. Иван извади на масата стария си компютър и го отвори. На екрана се показа залата със седящите на масата преговарящи и агентите, търсещи сензорите. Той си поигра с мишката и клавишите, обръщаше гледната точка под всякакъв ъгъл, дори надникна под масата. След това покани Андрю да седне до него и му показа как да предвижва образа в това три измерно наблюдение. Андрю не повярва на очите си. Започна да движи образа под различни ъгли, дори надникна под масата, извъртя го така, че обиколи антената на скенера от всички посоки. Все едно в стаята имаше невидима камера, която може да се движи и да снима всяка точка намираща се в тази стая.
- Г-н Томас, записа, който ще ви предоставим, ще бъде със същите параметри. Вие ще може да оперирате с него, както и сега. Можете да стопирате образа и да погледнете на дадена ситуация от всички възможни посоки.
Андрю беше слабо казано изненадан. Той беше блокирал от изненада. Разполагаше с най-новата, все още секретна техника използвана от ЦРУ, струваща цяло състояние, а този българин с усмивка на лице му доказваше, че я превъзхожда. С кой по дяволите се срещат? Кой е той? Каква е тази фирма Орис, която не фигурира в нито един международен регистър на фирмите. Когато разбраха, къде ще е срещата, се свърза със свой познат, който имаше в България добре развита структура. Никакъв резултат. Хората с които им предстоеше да правят бизнес, бяха спуснали завеса и показваха само това, което смятаха за необходимо. Как да играят с открити карти. Може и да са прави. Държаха в ръцете си нещо, което може би е откритието на века. Въпреки това се чувстваше като загубил битката генерал. Погледна своите хора и им каза:
- Приберете си апаратурата и излезте.
След това се обърна към Иван:
- Моля те, да ме разберете правилно. Моята работа е такава и аз трябва да я изпълнявам. Във всичко това, аз виждам голяма доза тайнственост. Кои сте вие? Какви са вашите интереси и цели? Това са въпроси, на които аз бих помолил да ми отговорите преди да започнем разговорите. Логиката ми в момента е в противоречие с моите функции във фирмата, но от това до голяма степен зависи плоскостта, на която ще се развиват те.
- Разбирам. – отговори Иван. Този сценарий вече беше разиграван на кораба. – Бих искал и вие да ме разберете. Притежаваме нещо, което е революция в тази област. В техническо отношение бих казал скок с около 200-300 години напред. Не можем да си позволим да го изложим на показ. Това, което видяхте в този момент е следствие на работата на това устройство. Казах ви, че е свръх модерен компютър.
- Г-н Томас, вие току що видяхте част от неговите възможности. Една малка част. Вижте, аз и моята асистентка сме пред вас. Имаме желание да работим заедно. Можем и сами да го направим, но за това ще е необходимо време. С ваша помощ, можем да съкратим този процес няколко пъти. Това е причината да ви потърсим. Тайнственост има. Няма как без нея. Нашите цели – всеки един човек на тази планета има за цел да живее добре, да има пари и глезотийки от първа необходимост. В случая, нашата цел е да станем монополисти на световния компютърен пазар. Имаме тази възможност. Качили сме се на кораба и сме готови да потеглим. Въпросът е, вие ще се качите ли с нас или не. Това е целта на тези разговори. От наше име – Иван посочи Мам – поемам ангажимента никога да не ви лъжа. Винаги ще ви казвам истината, но в началния етап, ще премълчавам някои детайли с цел сигурност. Когато ви кажа на този въпрос не мога да ви отговоря или на този етап е рано да ви отговоря, искам вие да ме разберете. Ще бъда честен с вас и се надявам на същото от ваша страна. Мога да ви уверя в едно – само след няколко месеца, когато започне производството, акциите на вашата фирма ще са най-скъпи на борсата. Вие ще станете лидер, а след година или две единственият производител на компютри.
Всички в залата гледаха Иван. До преди това изказване, той говореше на български. От вълнение не се усети, че говори на английски – един перфектен английски.
- Бих поискал нашия екип да се оттегли за малко – наруши тишината Стан Милър.
- А аз да попитам още нещо – каза Андрю – Нашите стаи под наблюдение ли са?
- Не. - Отговори Иван – Имате моята дума. Нямаме никакъв интерес да знаем за какво си говорите. Това е в противоречие с нашия морал. За нас е важно, да стигнем до споразумение.
- В такъв случай – не отпускаше захапката Андрю – бихте ли ми казал, как така изведнъж проговорихте на английски? До преди малко ползвахте услугите на преводач.
Иван го гледаше открито. В погледа му не премина и сянка на паника или друго чувство:
- Не мога да отговоря на този етап, но обещавам да го направя в някой от следващите.
Американците станаха. Вече бяха до вратата, когато Иван се обърна към Андрю:
- Г-н Томас, ако желаете, за вашия екип може да наемем стая и да я оборудваме с необходимата техника. Моля разгледайте и този въпрос на съвещанието си. Ние сме тук ви очакваме.
Излязоха. Мам го погледна. Искаше да го успокои, да му вдъхне малко оптимизъм.
- Не вярвам, че проговарянето ти на английски ще има някакъв отрицателен ефект – чуха гласа на Изи. - Направихме анализ. Вероятността е 94 процента, преговорите да продължат.
- Иване, поздравявам те! - каза Оли – Връзката ти с компютъра е без всякакви смущения.
В същото време представителите на КИК бяха в стаята на А.Томас. Всеки излагаше своя теза за случилото се. Том изслуша всички и взе думата:
- Не видях нещо нелогично с изключение на английския на Иван. И аз да бях на негово място и аз щях да постъпя така. Вижте, ние сме различни култури, възпитани сме по различен начин. Винаги може да има разминаване. Не искам да се впускам в детайли относно камерите, с които записват заседанията, но мисля, че само тях ако имахме, щяхме да станем милионери. Моето мнение продължава да е, че трябва да играем открито.
- Андрю, ще ти предложа нещо. Слез и поискай да говориш с Иван. Само ти. Може да е по-словоохотлив пред теб. Кажи му какво мислиш, изложи тезата си прямо, така както мислиш. Ако отговорът му те задоволи, извикай ни и ще продължим. Ако не, ще се върнеш тук и ще обсъдим ситуацията. Никой от нас до този момент не е казал и дума за прекратяване на преговорите. Единствено се поставя въпроса за нашето поведение – открито или не.
Андрю го гледа няколко минути и реши. Стана и тръгна към конферентната зала.
Влезе и още от вратата каза:
- Г-н Антонов, искам да поговорим на четири очи.
- Няма проблем – но за мен е без значение дали г-жа Николова е тук или не. Нямам никакви тайни от нея. Ако Вас ви устройва, нека очите бъдат 6.
- Добре. Искам да ми обясните, ако може, малко по-конкретно феномена с проговарянето Ви на английски. Ще ви обясня защо настоявам. Във фоайето г-жа Николова каза, че Вашият английски е слаб. Всичко беше нормално до момента, в който Вие проговорихте и то не по зле от нея и мен. Извода ми е, че Вие през цялото това време сте знаел и сте го пазел в тайна с цел събиране на повече информация.
Иван го гледаше замислен. В това време в главата му прозвуча гласа на Изи – Кажи му истината за телепатичната връзка.
- Добре, ще се опитам да Ви обясня. Ще ви помоля обаче, това което чуете сега, колкото и невероятно да Ви прозвучи, да си остане между нас на този етап. Може би няма да ми повярвате, защото нямам научно обяснение. Този тип компютри могат да осъществяват и телепатична връзка. Днес по време на разговора ни, аз направих такава за първи път. Не усетих как стана. В компютъра има заложена програма за превод. Преди да започна да говоря изведнъж започнах да разбирам какво говорите вие. Нямах нужда от преводач. Вижте, това което искам да Ви кажа е, че ние самите все още не знаем всичките му възможности.
- Искате да кажете...
- Това което мога да ви кажа със сигурност е, че г-жа Николова никога не е учила английски. Тя преди мен осъществява тази връзка и може да работи с компютъра си дистанционно. Аз направих това преди половин час.
Искам да ви попитам, ако бях казал това пред всички, как щяхте да реагирате? Аз самият съм притеснен от този факт. Ще ви науча да работите с вашия компютър, който ще получите. В него има програма за български език. Може би и вие ще проговорите. Тогава ще разберете, как се чувствам в момента.
- Говорите ми неща в сферата на фантастиката.
- Зная, но и самия компютър е от тази сфера – усмихна се Иван
- Не мога да повярвам. Опитвам се, но логиката ми не го приема.
- Разбирам ви. На свой ред аз мога ли да ви помоля нещо?
- Да
- Искам тези преговори да продължат. Това, което стана сега е само една от хилядите възможности на този компютър. Ще се убедите в това още утре.
Андрю разбираше от хора. Това му беше работата. Дълги години беше работил в разузнаването, а от няколко години в КИК. Усещаше, че човекът пред него говори истината, колкото и невероятно да звучи.
- Мога ли да присъствам по време на оборудването на стаята за нашия екип? – изненада ги въпросът му.
- Да, няма проблем – отговори му Мам – за първи път намесила се в разговора.
Андрю я погледна. В нея имаше нещо, което го тревожеше. Не можеше да разбере точно какво, но усещаше, че тя е нещо много по-различно от това, което виждат очите му. В нея имаше някаква тайнственост.
- Ще трябва да си осигурите два компютъра, може и лаптопи. – каза Иван на Андрю и каза по телефона:
- Може ли да наемем още две стаи?
- Ако може на същия етаж.
- Благодаря ви!
- Изпратете пиколото с ключовете, след малко ще слязат да попълнят адресните карти. - - Добре.
- Аз ще отида за малко до нашите стаи за да взема модема за връзка. – каза Мам.
- Да вървим – обърна се към Андрю Иван.
Качиха се на петия етаж с асансьора. По пътя Иван се свърза мислено с Изи да изпрати няколко сензора в техния апартамент, за да може Мам да ги лепне в стаята като донесе компютъра.
Пиколото ги чакаше пред стаята. Андрю взе ключовете и отвори 519. Беше на същия етаж с техните в една секция. Стая като стая. Мам влезе в стаята.
- Андрю - за първи път Иван се обърна към него така - това е цялото оборудване. Докато Андрю погледна Иван, Мам лепна сензора на стената с едно докосване. Андру сложи двата лаптопа на бюрото в стаята. Иван пусна единия, а Андрю другия. В това време Мам лепна незабележимо още два сензора в различни места на стаята и успя да влезе във връзка пуснатите вече компютри.
Иван натисна един клавиш и се видяха с поглед от вратата.
- Само да го настроя – Каза Иван.
Андрю застана до него.
- Люси застани до прозореца леко в ляво.
Тя отиде до прозореца и незабележимо постави друг сензор. Иван натисна същия клавиш. Картината не се промени.
- Сега на тази стена - посочи Иван.
Мам лепна и третия сензор.
- Добре, не е необходима друга гледна точка - и натисна ентер.
Започна да върти ъглите на проекция.
- Всичко е готово. Може да извикаш хората си.
Андрю гледаше в екрана и не можеше да повярва.
- А залата – попита
- Сега ще настроя всичко и ще обясня на твоите хора, как да работят.
Агентите влязоха и Иван започна да обяснява:
- Всичко е много просто. Записването става автоматично. С мишката и стрелките може да работите триизмерно. Клавиш 1 ви показва залата за конференции. Клавиш 2 - това помещение. Записът става автоматично. Ще се записва през цялото време, докато не спрем ние тази функция. Ако натиснете 1,2 на екрана излизат и двете помещения. Особеното е, че ако искате да въртите камерите първо кликате с ляв бутон на помещението и след това със стрелките и мишката. С цел сигурност записите стават в друг компютър, който предавса само текуща информация на тези двата. По време на преговoрите, няма да получавате сигнал от залата. Тази информация ще е получава само вашия шеф.
- Мога ли да извикам колегите си – попита Андрю
- Да
Излезе и се върна с тях веднага. Гледаха с интерес как хората на Андрю оглеждат под различни ъгли двете помещения. Иван ги изчака няколко минути и каза:
- Мисля че ще е по-удобно да слезем в заседателната зала. Тук е прекалено тясно.
Андрю инструктира двамата си колеги, които оставаха тук, а останалите слязоха в залата.
Иван задоволи любопитството им слагайки пред тях един компютър. Те гледаха с интерес малкото устройство. Натисна зеленото копче и въздуха пред тях се сгъсти и превърна в непрозрачен екран, фосфорисциращ в бледо синя светлина. Иван разтвори компютъра и той се оформи в клавиатура. Постави го пред Том който с невярващ поглед следеше действията му. До като Иван инсталираше клавиатурата на екрана се появиха иконите за работа и достъп.
- Не вярвам на очите си – каза Стан.
- И аз – промълви Кларк – това е някаква илюзия.
- Това ли е компютъра? – каза Андрю с прегракнал от вълнение глас.
Том мълчеше и гледаше в една точка пред себе си. След малко сякаш се отърси от нещо и попита:
- Може ли да работим с него?
- Естествено. Каквото поискате. С операционна система уиндоус Виста е. Има достъп до интернет.
- Безжичен?
- Да. – отговори Иван без да се впуска в подробности.
Иван се обади на рум сървиз да донесат две три купи с лед. Отвори бутилката и наля 5 чаши с уиски. На Мам наля минерална вода. Донесоха леда, но никой не обърна внимание на това. Всички се бяха вперили поглед в екрана.
- Господа - прекъсна им интереса той. – Предлагам да вдигнем да вдигнем тост за нашето начинание и успех.
Взеха чашите и отпиха. Том не спираше да тества новата машина, а уискито сякаш свали напрежението. Започна лек непринуден разговор. Андрю стана и се приближи до Иван.
- Можем ли да осъществим видео връзка с Щатите?
- Естествено.
- Веднага ли?
- Да.
- Не е ли опасно. Могат ли да разберат, от къде се свързваме с тях?
- Ако ние пожелаем, да.
- Ако не пожелаем?
- Просто ще разговарят с нас, без да знаят, къде се намираме.
- Каква е скоростта на процесора – попита Том.
- Огромна – отговори му Мам
- Не може да се измери – допълни я Иван.
- А с колко оперативна памет е?
- Няма ограничения. Различна е. Ползва толкова, колкото е необходима.
- Не разбрах – каза Том.
- Включи въображението си – отговори му Иван – изключи това, което знаеш за компютрите до сега. Ако ти трябва 5 гига байта ОП за дадена операция, ще работи с толкова, ако трябва 1 ще работи с 1, ако трябват 10 с 10. Просто в него няма заложена стандартна такава.
- Колко е харда?
- Неограничен.
Не бяха разбрали кога е станало 22 ч. Иван беше резервирал маса за вечеря в ресторанта.
- Господа, имаме резервация за вечеря. Компютърът няма да избяга. Мисля че, трябва да отидем да се подкрепим. Утре е ден за изпитания и демонстрации.
Андрю се съгласи с Иван и подкани сънародниците си. Обадиха се по телефона и слязоха в ресторанта. Андрю седна до Иван, а Том до Мам. Поръчаха си, като не забравиха и дежурните в стаята. Вечерята мина с много въпроси и отговори, някои от които неразбираеми. Иван беше леко замаян от уискито. Мам отказа твърдо да употреби алкохол, което беше голямо разочарование за Том. В полунощ се прибраха по стаите си.
Мам разговаряше с Изи и Оли докато Иван беше в банята. Душа малко ободри съзнанието му. Изи предложи да направят демонстрациите някъде в планината и започнаха да обсъждат този идея. Мам във ваната също участваше в разговора. Беше отминал един много тежък ден. Ден в който сложиха първия камък в основата на техния проект.