автор: Lyvcho

Седя във малката ни стая,
подпрял главата си с ръце.
И пак за теб сега мечтая,
със свито тръпнещо сърце.

А мъката сърцето ми разкъсва,
в очите ми трептят сълзи.
Една от тях полека се откъсва
и пада върху моите гърди.

Навсякъде аз образа ти виждам,
във всяка вещ, във малката сълза дори.
Ръка протягам, за да те притисна,
но празна пак остава тя, уви!

И чакам този миг, когато
при мен ще се завърнеш ти.
И любовта ти свята,
лицето ми ще озари.