автор: Slon-Madrigal

Последната част съдържа описания на дворцови интриги и междуособици в борбата за власт между наследниците на крал Радослав и техните потомци. Хаосът в генеалогията на управляващата династия става все по- голям.
След всичко това кралицата, заедно със своя първороден син Гоислав управляваше кралството и синовете си. Докато бе жива кралицата никой от синовете й не беше удостоен с титлата крал, наричаха се само князе.
По някое време Гоислав падна в постелята си и докато лежа немощен някакви травуняни, които се наричаха скробимези(?) се договориха, дойдоха и го убиха в постелята му, хванаха брат му Предимир и също го убиха. След (като свършиха това) поставиха за свой главатар някой си на име Доманек.
Когато Михаля, Саганек и Радослав чуха за стореното събраха войска и дойдоха в Травуния, където хванаха убийците, подложиха ги на мъчения и ги убиха с най-тежка смърт, но Доманек с неколцина успя да избяга. Михаля и Радослав се върнаха в Зета, оставяйки тук Саганек. Не дълго след това Саганек, който се страхуваше да остане на това място се върна в Зета, в своята жупания.
Доманек отново се върна и влезе в Травуния. Когато Михаля се увери, че Саганек не желае да отиде в Травуния повика при себе си Радослав и му рече да отиде и да брани областта, ала Радослав му отвърна, че за нищо на света няма да остави дяла, който му се пада в Зета. Тогава Михаля и Саганек, боейки се от нападение от страна на гърците, които се готвеха да дойдат(да навлязат в земите им) и тъй като искаха да им се противопоставят се заклеха при велможите от земите на своя брат Радослав и му издадоха грамота, според която той и неговите наследници ще владеят частта от Зета, която му се е паднала при делбата, ако той би придобил Травуния и която и да е друга област; тя ще остане владение на него и на неговите наследници без противоречие и искове от страна на тях(на братята му) и на техните наследници, които никога няма да искат нещо повече от тях.
Тогава Радослав, като събра войска отиде и нападна Травуния и намери Доманек, плени го и го уби. След това наврезе в Захълмие и го завладя. По това време почина кралицата и Михаля пое кралството.
Той имаше седем синове, чиито имена са: Владимир, Приеслав(Преслав), Сегрий, Дерия(Дарий, Дерий), Гаврил, Мирослав и Бодин. Тъй като имаше седем синове, не пожела да удържи клетвата, която бе дал на своя брат Радослав и след като прие кралството взе му зетската жупания и я даде на своя син Владимир.
По това време умря жената на крал Михаля и той си взе друга жена, една гъркиня, роднина на царя; и с нея роди четирима сина, чиито имена са: първи Доброслав, втори Петрислав, трети - Никифор и четвърти Тодор(Теодор). От Доброслав, от Никифор и Тодор не остана потомство, само от Петрислав се роди син Бодин, който управлява цялото кралство.
Владимир и неговите братя отидоха в Рашка и я превзеха. Нея кралят даде на Петрислав да я управлява. После братята отидоха в България и водиха много битки против гърци и българи, и завзеха цяла България, която покрайнина крал Михаля даде на своя син Бодин. Бодин наложи на главата си диадема и нареди да го наричат цар. Когато гръцкият цар чу това , разгневи се и събра силна войска, и я изпрати да оплени Бодин. Бодин, събирайки много войни излезе срещу гърците. И в същия ден започнаха двата народа да се секат и да се раняват жестоко. Тогава бе ранен и Бодин, когото гърците плениха и по нареждане на гръцкия цар прогониха в Антиохия.
Тъй като на Бог не се хареса грехът на техния баща(крал Михаля), причинен от клетвопрестъпничеството му, останалите Бодинови братя погинаха всички, един по един в битки из покрайнините, докато баща им остана жив( и ги надживя). Крал Михаля управлява 35 години и умря. Бе погребан с големи почести в манастира на светите братя Сергий и Бакх.
След това прие кралството Радослав, неговият брат, който имаше осем синове и четири дъщери. Имената на синовете му са: първи Бранислав, след това Градислав, Хвалимир, Станина, Кочапар, Гоислав, Доброслав и Пичинек(Печинек, Печенег?). През целия си живот крал Радослав бе миролюбив, простодушен и богобоязлив. По време на неговото управление му бе съобщено, че Бодин, неговият племенник, е жив, а царят, който го бе прогонил, е починал. Когато узна това, кралят изпрати да доведет при него Бодин.
Когато онзи бе доведен, бе приет с радост от краля и неговите синове. Кралят му даде Гребел и Будва.
В шестнадесетата година от управлението на крал Радослав Бодин забрави направените му добрини и не остана верен на краля, ами се споразумя със своята мащеха и с четиримата й сина, които му бяха братя по баща и се отметна от краля заедно с тях. Кралят пък, тъй като бе простодушен и миролюбив не искаше да поведе борба срещу него, а покорно се премести със своите синове в областта Травуния. Там той, стар и преситен от живота се срещна със своите предци и бе погребан с големи почести в манастира на Св. Петър от Поле.
След като прие кралството Бодин нахлу в Зета и започна да покорява своите роднини. Тогава Петър, архиепископ на Барската архиепископия и човек, който помнеше добре миналото като видя, че между братята има голяма вражда свика събрание със свещеничеството и народа и договориха мир между тях. Бодин и братята му се заклеха един другиму, че ще живеят миролюбиво и спокойно.
Междувременно на Бранислав се родиха шестима синове, чиито имена са: първодордният Прединя(?), Петрислав, Градиня(?), Твърдослав, Драгил и Рубеша. На крал Бодин пък се родиха четирима сина от Яквинта, щерка на Аркир от град Бар, чиито имена са: Михаля, Джордже, Аркириц и Томо(Тома?)
Тъй като бе обявен мир, Бодин с братята си отиде в Рашка и я превзе с оръжие, и започна да я владее. Там постави двама жупани от редовете на придворните си: Вукан и Марко, които му се заклеха, че те и техните синове ще бъдат покорни на него и на наследниците на наследниците му.
След това превзе Босна и там постави за княз Стефан. След смъртта на Робер Гискар и с помощта на норманите, които се намираха в Драч и по цялата Драчка територия превзе и владееше цялата драчка област и самия град Драч. Когато сключи мир с гръцкия цар, му върна града.
Междувременно Яквинта, жената на Бодин силно страдаше, виждайки как Браниславовите синове заякват и се множат. Тя се страхуваше да не би Бранислав и синовете му след смъртта на мъжа й да завладеят кралството. Затова винаги им завиждаше и чакаше сгоден случай да унищожи бащата и синовете. Така по някое време, когато Бранислав, брат му Радислав и синът му Бериня наивно дойдоха в град Скадар при краля, тя видя, че са дошли сами и започна безочливо да го моли съпруга си и да настоява да ги хване и затвори, защото ако не сторел това, тя нямало как вече да живее с него. Говореше му така: " Зная, че ще умреш, и те ще ни вземат кралството, и твоите синове ще ядат на тяхната трапеза" Но защо да говорим за това? Крал Бодин бе победен от жена си , както Ирод от Иродиада.
Докато седяха и обядваха по кралска заповед бяха хванати и хвърлени в затвора, тъй като кралят не пожела да се опре на желанието на своята жена и стана вероломник на трапезата като Ирод убиеца. Когато чуха това неговите братя, синове и племенници събраха всички роднини и отидоха в Дубровник, начело на войска, за да го обсадят и превземат. Братята и синовете на крал(?) Бранислав, излизаха въоръжени от града и всекидневно нанасяха големи поражения на войската на крал Бодин. Един ден, когато раниха и убиха мнозина докато хвърляше копие Кочапар рани и уби някой си Козар, когото кралицата много обичаше. Когато видя това, кралицата разплете косите си и започна да се удря с ръце по главата, да плаче и говореше така на мъжа си: " Нима сега не виждаш, кралю, как убиват хората ти?! Техните роднини са в ръцете ни, а те не престават ежедневно да раняват и убиват людете ни. Нима още не си проумял онова, което направи Кочапар? Защо позволяваш да живеят техните братя, които държиш в окови? Разгневен, кралят вдигна меча си и нареди пред град Дубровник и пред очите на роднините му да бъде отсечена главата на княз Бранислав, на неговия брат и на неговия син, прибавяйки (по този начин) към вероломството и убийство.
Тогава епископите и абатите, които бяха дошли да молят краля да не отсича главите (на роднините си) и помежду им да се възцари мир като видяха, че са вече убити много съжаляваха, че са закъснели и започнаха жеското да упрекват и корят краля за това, че се е покорил на желанията на своята жена и е убил брат си. Кралят веднага се покая и горко плака и тъй като те(обезглавените) му бяха братя, нареди да ги погребат с чест. Тогава епископите и абатите, вземайки телата, погребаха ги с големи почести в манастира на свети Бенедикт на острова, който се намира пред Дубровник. Техните братя и синове, както и ония, които бяха с тях в града чуха, че някои иска да го предаде на краля и приготвиха малки кораби, в които се качиха и доплаваха първо в Сплит, а после в Пуля, и накрая стигнаха Цариград. Междувременно кралят превзе Дубровник и издигна тук крепост, след което се върна в Скадар. Управлява двадесет и шест години, и в двадесет и втората уби своя брат.
Като се изпълниха двадесет и шест години и пет месеца от неговото управление почина и бе погребан, както прилича на крал в манастира на светите мъченици Сергий и Бакх.
Михаля, негов син, искаше да го наследи на престола, но заради злобата на майка му народът не го пожела, а постави за свой крал Доброслав, брат на крал Бодин.
По време на своето управление Доброслав постъпваше зле с народа си. Когато братята и синовете на краля(?) чуха, че е умрял крал Бодин, по нареждане на царя дойдоха в Драч, където Гоислав се ожени и остана със своите племенници. А неговият брат Кочапар отиде в Рашка, и оттамъ събра с жупан Вукан войска, и тръгна против крал Доброслав. Кралят също събра войска и искаше да се брани. Битката започна в Дукля на реката, която се нарича Морача и войската на крал Доброслав бе поразена, а той бе пленен. Кочапар и Вукан оставиха крал Доброслав окован в Рашка, дойдоха в Зета и я завладяха, и опустошиха голяма част от Далмация. Кочапар остана в Зета. Тогава Вукан с рашчани постави засада на Кочапар, за да го убие. Когато Кочапар узна за това, отиде в Босна и се ожени за дъщерята на босненския бан, но скоро след това загина в битка в Захълмие.
Междувременно народът, след като се събра постави за крал Владимир, внук на крал Михаля.(Михаил???)Владимир управляваше, като обичаше мира и го поддържаше с всички. Събра около себе си братята си и се ожени за дъщерята на жупана на Рашка. И страната живя 12 години в мир.
След женитбата му с дъщерята на жупана, Вукан освободи крал Доброслав, който се намираше в окови, тъй като бе чичо на крал Владимир. Когато онзи бе освободен, дойде при краля, но щом Владимир го видя, нареди веднага да бъде хвърлен в затвора и така остана през всичкото време на упревлението на краля. На дванадесетата година от управлението на крал Владимир Яквинта, подучена от съветите на някои най-зли люде, които освен това бяха неприятели и на жупан Вукан даде на същите тези люде смъртоносна напитка, която беше приготвила в Котор, където живееше. Когато онези пристигнаха в Скадар с помощта на дворцовите слуги дадоха на краля да пие от отровата, и така той бе измамен от своите хора. Тогава кралят падна в постелята си.
Яквинта, знаейки, че той умира дойде със сина си Джордже в Скадар да посети краля, но щом кралят я видя, отдалечи я от себе си и нареди да излезе навън. Когато излезе, тя каза на онези, които стояха долу: " Защо кралят постъпва така, какво зло съм сторила? ако господин кралят желае да знае, неговият чичо Доброслав, който се намира в окови направи така, че да умре кралят" . Това пък каза, за да унищожи Доброслав, страхувайки се той да не наследи кралството. И веднага тръгна оттук и отиде в Горица, за да дочака там смъртта на краля.
Оттам тайно, с многобройни обещания изпрати поръка на кралевите люде след кралевата смърт да убият Доброслав, което бе и сторено. Кралят почина и бе погребан в манастира на светите Сергий и Бакх. Людете на краля, използвайки обстоятелствата се съгласиха с Яквинта по отношение на Доброслав, изведоха го от затвора, ослепиха го и го кастрираха, след което го изпратиха в манастира на светите Сергий и Бакх, където той преживя дълго време с калугерите и умря.
След смъртата на крал Владимир кралството прие Джордже, син на кралица Яквинта. Във втората година на своето управление той искаше тайно да залови Браниславовите синове, но не успя, тъй като те узнаха за намеренията му и отидоха в Драч при своя чичо Гоислав. Единствено Грубиша беше заловен и хвърлен в затвор в Скадар.
По това време Кало Йован(Калоян?) Куман(Куманина?) събра силна войска и нападна заедно с Гоислав и неговите племенници крал Джордже. И кралят, събирайки войска, се приготви да ги посрещне с оръжие. Кралят бе победен и мнозина от хората му загинаха в битката, а много други попаднаха в плен. Кралят с неколцина се спаси и побягна към Облик. Пълководецът и останалите нападнаха град Скадар и го превзеха. Изведоха Грубиша от затвора и по нареждане от царя той бе приет от народа за крал, а пълководецът му остави войската и се върна в Драч.
Крал Джордже, знаейки, че Грубиша е много добър войник и силен юнак, умел в битките побегна в Рашка. А майката на Джордже бе пленена при Котор и отведена в Цариград, където и умря. Крал Грубиша управлява седем години и по това време страната бе в мир, и много от унищоженото бе възстановено. Тогава Бог даде вино и жито в изобилие и земята бе изпълнена със всякакви блага. На седмата година от управлението му го нападна крал Джордже от Рашка. Грубиша му се противопостави в битка, храбро воювайки, но загина пред стените на град Бар. Бе погребан както прилича в църквата на свети Георги, средището на епископа в този град.
Крал Джордже придоби кралството, но не и земята. Той изпрати посланици при братята на крал Грубиша - Драгиня и Драгило, които бяха останали, и чрез пратениците се помири с тях и им се закле, че ще поделят заедно земята, без да им стори никакво зло. Те повярваха на клетвите му и дойдоха при него. Кралят им даде част от земята и жупанията в Зета и се държа с тях твърде учтиво. Това кралят направи да не би Градиня, техният трети брат да ги измами и привлече към себе си, а после да ги унищожи. Градиня, живеейки в Рашка, се ожени тук и роди четирима сина: първият Радослав, после Лобар и Владимир.
После Драгило с всички от своята земя навлезе в Подгорската област и завзе Оногощ и много други жупании. Между него и краля цареше разбирателство. После ,по съвет на Драгило кралят събра войска и отиде в Рашка, и с оръжие я завладя и плени. Тук попадна на Урош, който бе в затвора, оставен там от роднините си, и измъквайки го от затвора, изпрати го на жупана на Рашка. Кралят с всичките си хора се прибрав в своята област с голяма плячка. В това време Градиня се бе промъкнал в Захълмие.
Виждайки по-късно, че Драгило, брат му и техните племенници се разбират добре и че всекидневно растат и заякват в любовта на целия народ, подучен от завистта и страхувайки се, че народът не го уважава истински и поради страх да не загуби кралството, кралят позволи да хванат Михаля, син на крал Владимир и след него Драгило и ги хвърли в затвора. Драгиня със своите четирима сина Първощом, Грубиша, Неманя и Сирак се измъкна и забягна в Драч. Пълководецът Пиригорди, заедно с Градиня и Драгиня събра народ и голяма войска и отидоха и превзеха земите си от Вранина до Бар, но тъй като пълководецът искаше да се върне в Цариград Градиня остави своя племенник Бороша на Облик да пази крепостта, и изпрати пълководеца до Драч. Крад Джордже се разгневи и нареди Драгила и неговият племенник Михаля да бъдат лишени от небесната светлина(ослепени?) заради това, че Градиня и брат му го бяха нападнали с оръжие.
След като пълководецът Пиригорди се върна в Цариград, в Драч дойде друг пълководец - господин Алеский De Conti Stephano. Междувременно крал Джордже събра войска, дойде и обсади Облик, а Бороша се бранеше юнашки със своите люде. Като чу това пълководецът господин Алексис събра войските на Градиня и на брат му и се отправи към краля. И тъй като кралят бе твърде омразен на целия народ никой не пожела да му каже за идването на Алексис. Алексис нападна кралския лагер, людете му убиха и раниха мнозина, а останалите обърнаха в бяг. Тогава кралят се измъкна и избяга в Църмница. Тъй като кралят бе избягал пълководецъп остави войската с Градиня и се върна в Драч.
Тогава земята бе опустяла заради неволите и войните, а и всекидневно все повече се опустошаваше, та въстана Котор и цялата земя на крал Джордже. Докато Градиня със своите хора превземаше земята и гонеше краля от другата страна се бунтуваха рашчани. Бягайки, кралят и хората му се криеха по планините и горите, ту тук, ту там. Но като видя, че го гонят от всички страни и като не знаеше какво да прави кралят влезе в крепостта, която се нарича Oblon . Градиня завладя територията до Котор с изключение на крепостта, в която бе кралят със свитата си.
Междувременно пълководецът тръгна към Скадар и му бе поръчано преди да стигне, да завземат крепостта и да пленят краля. Пълководецът обсади крепостта. Тогава онези, които се считаха за приятели и за много близки до краля и които бяха яли неговия хляб се подигнаха срещу него и така едните отвън, а другите отвътре предадоха крепостта на пълководеца господин Алексис, който взе със себе си краля и го отведе със себе си в Драч, а оттам, окован и заобиколен от стража го изпрати в Цариград, където оня почина в затвора.
След тези събития велможите се събраха и поставиха за крал Градиня, който приемайки кралството, започна да управлява народа съвсем праведно. Той наистина беше богобоязлив и боголюбив човек, милостив и състрадателен, защитник и бранител на вдовоците и сираците и във всички свои дела се отличаваше с доброта. Поради това онези, които се бяха разпръснали по областите и покрайнините, както и онези, които бяха отишли в Пуля, щом узнаха за неговата доброта веднага се върнаха по своите места и отново изпълниха и населиха земята, която бе почти съвсем разорена и опустошена. По време на своето управление крал Градиня преживя много неправедни нападки от лоши люде, но Светият Бог го спасяваше. Когато се изпълни единадесетата година от неговото управление той пое по пътя на всички смъртни и се срещна в мир с предците си. Погребан бе с почести от множество народ и от ръцете на синовете си князете Радослав, Йован и Владимир, в манастира на светите мъченици Сергий и Бакх.
Княз Радослав отиде при цар Емануил, който го прие добре и му даде да управлява цялата земя, която по-рано бе на неговия баща. Когато княз Радослав се върна ( от посещението при царя) започна, заедно с братята си, да владее и управлява земята.
Възстанаха тогава някои злочинци, които бяха отдавнашни негови неприятели и доведоха Деса, синът на Урош, и му дадоха Зета и Травуния. А на Радослав и неговите братя им остана Приморската област и град Котор до Скадар. Но те непрестанно продължаваха да се борат против Урошевия син, и срещу останалите неприятели, за да придобият отново територията, която се бе откъснала, а тези, които управляваха, постоянно бранеха. И т.н.

К Р А Й
на ръкописа