автор: perfume

на merudia -по-зелена от най-зеленият скакалец
Есен е
сутрин безкофеинова
и ми е особено тъжно
с тези същите думи
които ловя през дъха си
и бързам през учуденият живот -
скърбя за своя домашен скакалец
който зърнах удавен в легена с вода
но днес не подозират за него очите ми

Това ли е времето в което живея
исках да знам
също и тази четка
която се опитваше да заличи зъбите ми
Пяна
която рисуваш глупави фигури в умивалника -
водата приижда
небитието на канализацията те чака
не се прави на млечен шейк
понеже моят домашен скакалец
(е мъртъв)

Ръката ми смалена
отключва време за лов на мушици -
когато изтънява нишката на луната
знаеш ли
че се пълнят с восък миглите
на нашият вятър –
в гласа ми прокапват листа
сякаш опашки на хвъркати лисици

Тази сутрин
в коленете събрана
ми се натрапва дъждовна
не че вали но се кани
пак да скочи от края на перваза
моят домашен скакалец
(е мъртъв) -

като нищо
което бих отглеждала над тила си
шнола захапала косата ми -
eто ме в траурната зелена рокля
закопчана с упойка и семпла
срещу слънцето със сбърканата прическа
ме шибват през лицето:
разкопчаните колани на дърветата;
резедавият панталон на стаята;
тюркоазеното перде на тротоара;

...Удавил се е безразсъдният глупак
съвършено неупотребен
и нямах версия за смъртта му
докато не получих една:
Не е преценил скока си –каза той
И колко полярни мечки
лизваха ухотото ми тогава не знам
но попитах:

Искаш ли
да целунем едно пространство
и да му направим беля -
после всяка трева която се смачква под нас
ще усеща приятният гъдел
без да знае защо е
така пияна от зелено

епилог:

Лепнат стеблата на пръстите ми,
под клепачите –дълъг инкубационен период
за излюпване на нови домашни любимци