автор: midnight_witch

каквото и да казвам все ще има
някой несъгласен неразбрал или криводочул или голям познавач на изначалната
натална душевност на блондинките
който ще прави анализ и ще напише 15 тома с монографии върху това как разбира
съвсем
всичко което се върти в мозъка на жените прекосили трийсетте
отдавна като схлупена и забравена гара
от която са останали само релсите /отчасти /
поне онова което не е отрязано от роми и изпито като ром
но отказвам
да се променям в крак с времето нравите и изискванията на Европейският съюз
представите на мъжете обърканите ситуации за домакините
и доминиканците
колкото и да е странно
цял живот се опитвам да бъда себе си и да живея
собственият си живот
такъв какъвто ми се случва ,без нито едно предизвестено пресичане
оцветен според това
кой флумастер е хванала на сутринта дъщеря ми
защото ,мамо ,белите стени са толкова скучни
винаги се намира някой
който се опитва да ме прекрои и да си ушие джоб от мен
в който да си държи дребните
мисли забележки сентенции за поведението морала държанието / ми/ или стотинки за бакшиши
предназначени за жени с ей такива голееееееми очи
да ми изчисти името
или да го окаля
според цвета на представите си
и чистотата на ръцете си
все ще съм наглото камъче в обувката
от тия
дето обикновено преобръщат каруците
и после за всичко обвиняват пътеките ,които криволичат и излизат
извън очертанията на няколкото бели листи
шрифтът на мислите ми както обикновено е непознат
и софтуера на нормалните го чете като вирус
затова съм шът ( тихо съм)
shut down
стига да ми намерят шалтера
но и съм също толкова упорита докато вися на мостовете
с един крак тук
а другият в паралелната си реалност
разхождам се като неканен гост,който ти е неудобно да изгониш
поне поради две причини
първата е че никой не знае какво дели лудите
от нормалните
а втората че обичаш ли някого
няма как да го загубиш
каквото и да се случи
той е попил в сенките на сърцето ти
в лактите
в нощните спазми и самотните автогари
на мислите
чиято паяжина го придърпва
винаги.