Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 509
ХуЛитери: 3
Всичко: 512
Онлайн сега:
- Рестото ви, господине! - гласът идваше от някъде далече. Много далече.
- Как...какво? - попита той.
- Рестото ви - мъжът от другата страна - около 27 годишен - му подаде няколко монети.
- Да... - каза той, като пое монетите с едната си ръка и зелената торбичка с другата.
Тръгна по тротоара. Имаше чувството, че някой го наблюдава.
Зеленото човече на светофара светна. Той пресече. Беше някъде по средата на пешеходната пътека, когато мобилният му телефон извъня. Един. Два пъти. Той го извади и се вгледа в светещото му екранче. Непознат номер. Натисна копчето за зелената слушалка.
- Ало? - попита.
- Идвам за теб - се чу дрезгав глас от другата страна. Може би щеше да си помисли, че е шега, но нямаше време. Миг след това тялото му беше обляно от убийствена светлина. Той се извърна. Две светещи кълба се приближаваха към него.
На другата сутрин.
Той стана. Опита се да си припомни какво беше сънувал. Безуспешно.
Запъти се към магазина. Магазина със зелените пликове. Искаше да види онова лице. "Рестото ви, господине" беше казало то.
Влезе в магазина и потърси с очи онзи човек. Нямаше го. Вместо него, на касата седеше възрастна, суха жена на около 50 години. Купи си самобръсначка и пяна за бръснене - не, че имаше нужда. Нареди се на опашката. Жената подаваше монети на хората пред него, като казваше "Рестото ви, господине" или "Рестото ви, госпожо", но в думите и я нямаше онази магия.
Когато дойде неговият ред жената я нямаше. На нейно място стоеше онзи мъж от миналия ден. Подаде зеленият плик. Касиерът го взе и го огледа.
- Няма ли да ми дадете рестото? - попита клиентът.
- Нямаш ресто - мъжът се ухили. - Ти умря вчера.
