автор: dihanie

Миниатюра... за срещите с бившия, за старите обувки и диетите...

Има грешки, който просто ти писва да повтаряш. А най-сладките от тях са срещите с бившия. О, толкова е неизбежно, че ти се приисква да си извадиш някой орган само да се промениш.(отвътре)
Да си с бившия е като да си обуеш старите обувки. Не стват за дъжд, защото пропускат, но са нй-удобните, които имаш. Кракът си пасва на мястото. Ако можеше да атрофира...
Агонията продължава... ако ще с месеци, година... докато не си хванеш нов. После... той ти е бивш.
Преди време... за протокола 2 вечери...не че има значение точно кога...се видяхме. И аз устоях. Не че бих му се хвърлила на врата. Не. Но си знаем и кътниците, и кой кога го боли. И знам кога има нужда от... жена в ръцете. А някога, сякаш много отдавна, тази жена бях аз. Няма и грам усилие да ми коства... даже би ми било добре, пак да съм там – в прегръдките на двете му ръце. А да се лишиш от това е като да си на диета... и на сутринта, качвайки се на кантара, да си кажеш на ум – 1 на 0 за мен.