автор: sradev

Кой каквото ще да си приказва, но в Дупката най-голяма е нуждата от Ангел-Хранител.

Тръгнах из световната администрация да търся своят. А тя огромна - свят да ти се завие. Напъхах се в седалището на "Бедствия", предоставих необходимите документи и ето с пропуска се предвиждам в лабиринта: 805 етаж, 67436 кабинет, 398457723 бюро, ляво.
Асансьора препуска през етажите "Тъщи", "Земетресения", "Депутати", "Мафия", "баба Трънка"...и долитам до "Еднолични Тъпанари". Минавам буквите "е-оборотное", "санскритско Ба", иероглигфа "Чук" и достигам до номерата. Лутане, блъскане в едни загубеняци и ето ме при моят. Яде последното ми кулинарно изобретение.
- Давай си ми обяда! Това специално си го прегорих по стара домашна рецепта, сок от краставични кори му гарнирах.
- Немой така, рече Хранителя, първо аз пробва храна.
- Ами защо ми изяде и сиренето?
- Нещо бяло беше - май че започнало да мухлясва.
- Е, добре, пробвай го. Но защо го изяде всичкото!
- Да проверя дали от такова количество няма да се натровиш.

С тоя ангел няма да се излезне на глава, още по-малко на корем. Т.е. гладен ще си остана.
Обръщам се към съседния ангел - Пиятел. Той тъкмо довършваше втората бутилка мастика с бира.
- Защо пиеш това след вино?
- За да проверя действието му в тази последователност. Аман от твоите рецепти! Вчерашната смеска от мастика, медовина и кампари доведе всички усилия на Ангел-Хранителя до мивката.
- А за мен нищо не остана!
- Е, на своя Пиятел ли ще откажеш? Радвай се и си гледай сеира. Много е здраво-словно. Така думите ти излизат твърди и светли, а не размекнати, мътни и проядени.

Обръщам се към Ангел-Спасителя си: Спасявай ме от тези разбойници - изядоха и изпиха ми всичкото.
Спасителят дремеше, понеже не беше опитвал нито манджата ми , нито напитката, стресна се, па ми навика: Хайде бе маскара! Аз от тях да те спасявам, а после кой от теб ще те спасява?
- Ами аз какво да правя?
- Повтаряй мантрата "пататай, пататай"