автор: karo

***

Всяка привечер моят риж котарак
изприда ажурни мостове
между мен и разхвърляното ателие
на дните, щом изстива земята навън.
Голата същност на езичниците
се облича с думите от неизказаното.
Още обича животинските ми глупости
и тайните желания са отворената консерва
на утрото.
Няма да призная нищетата на мислите,
преди да погледна в очите от хризолит
на циничния му бог.
По вкаменения жертвеник на вечерта
плисва кръв.