автор: hixxtam

Глава 2.

     Изи - ръководител на групата, упълномощен от Висшия Съвет на Орис да взема самостоятелни решения, Оли - пилот навигатор и специалист по контактите, Мам – диагностик, лекар и инженер на кораба, седяха в креслата си и разговаряха:
- Състоянието му е много добро. Не мога да си представя, какъв ужас преживя този индивид. Информацията, която получи надхвърля неговото въображение. Въпреки това, не изпадна в паника затъмняваща разсъдъка му, а през цялото време мислеше. Реакциите му бяха съвсем адекватни, между трета и четвърта степен на Скай.
Изи, твоите са първа степен, Оли има втора, а аз трета. Този индивид – продължаваше Мам – почти се доближава до моя коефициент. Мисля, че попаднахме на това, което търсим.
- Все още не съм сигурен, Мам – тихо започна Оли – Цивилизацията им е в много ранен стадий. Може би трябва да привлечем няколко индивида и да се приберем на кораба майка. Съдейки по Иван – за първи път Оли нарече землянина по име – в генетичния им код е нашето спасение. Изпратих изследванията ти на съвета. Всички са единодушни в тази оценка. Нашият морал не позволява да вземем повече от 5 индивида с тяхно съгласие и то за изследване, без разрешението на всички живеещи на тази планета. Целта на нашата мисия е да привлечем хиляди. Ние сме пред колапс. Необходими са ни стотици хиляди различни ДНК структури, за да спрем вегетативния процес.
- Изи, – Оли стана и започна да се разхожда между креслата – доколкото схванах от техните радио излъчвания, светът им е разделен на малки и големи общности с автономни управления, понякога стигащи до конфронтация и военни конфликти. Днес попаднах обаче не едно предаване, където говори някакъв индивид, председател на ООН. Поразрових се в интернет мрежата им и разбрах, че имат световна организация с представители от всички общности или както ги наричат те - държави. Тази организация няма абсолютна власт, но има връзка с всички автономни власти.
- Оли, анализа на съвета е категоричен. Ако им дадем генератора, ще се получи срив в цялата им планетна икономика и финала е един – повсеместни военни действия. Те притежават ядрено оръжие и няма да се замислят при използването му. Изводът е точен. Самоунищожение.
- Аз съм с най-нисък коефициент – започна Мам – и предполагам, това не е случаен избор. На кораба останаха много мои колеги с коефициент едно. Не съм стратег, като теб Изи, но защо сте сигурни, че ще последва самоунищожение. Ние нищо не знаем за тях. Сами видяхте, как реагира индивида Иван. Има ли нещо общо с това, че живее самостоятелно, а не в група като останалите?
- Мам, ще ти разкрия една тайна, която се научава, когато покриеш второ ниво. Ти си в екип за контакт и имам право да направя това. Преди около едно хилядолетие, наши представители са направили опит за подобен контакт в една част на галактиката. Предоставили са високотехнологична структура на най-развитата и голяма област на планетата. Всички посрещнали с еуфория нашата контактна група. Не минало и седмица и другите части се обединили и атакували. Започнали военни действия, при които била използвана и предоставената от нас технология. Екипът останал да координира и да опита да спре конфликта, но попаднал в ядрен катаклизъм. Жителите унищожили планетата си. Нашите не пожелали да се върнат и останали там до края. Поели своята отговорност. Висшия Планетен Съвет, поставил мораториум върху подобни контакти. Десет века ние бяхме затворена система, която се развиваше технологично, но се израждаше генетично. Група учени стигнаха до извода, че ако до 5 поколения ние не влеем нов генетичен материал, нашият свят ще загине. Това е причината мораториума да падне и десет космически експедиции да се отправят в търсене на цивилизация, която е способна да реши този проблем. Единственото условие е това да стане с разрешението на всички жители от планетата донор. Няма сведения другите експедиции да са имали нашия късмет. Пред нас е това, което търсим, но то е толкова крехко, че може да се самоунищожи, ако сме невнимателни.
     В настъпилото мълчание се усещаше напрежение, огромно, безпределно напрежение.
- Изи – промълви Мам – позволих си да проиграя един сценарий на моя компютър. Идеята е не ние, а те сами да открият генератора, естествено с наша помощ. За да получим точни резултати обаче, ще ни е нужна помощ от представител на тяхната планета. Имаме контакт, би било хубаво да го използваме. Ще ни трябва и време. Вярно е, че ние не разполагаме с такова, но смятам, че вероятността за успех е доста по висока от анализа на съвета. Моя компютър показва 15%. Не е много, но мисля че заслужава да опитаме.
     Изи натисна някакъв бутон и започна да следи с интерес диаграмите на екрана.
- Мам, но тук има доста неизвестни. При различни стойности резултата е различен.
- Нали ти казах, че ще ни трябва помощта на планетянина. Само той може да остойности тези неизвестни.
- Не можем да го изтеглим тук. Забранено ни е. Може да стане само с негово съгласие. Как ще го накараме да го направи? Освен това, ние не знаем, как ще му се отрази това без предварителна подготовка. Може да страда от клаустрофобия и да не е в състояние да ни помогне.
- Изи, извинявай, че те прекъсвам – надигна се Оли – в твоите права е да разрешиш телепортиране на член от екипажа до планетата. Индивида Иван спи, параметрите са му нормални. Можем да рискуваме.
     Изи погледна изненадано Оли и се замисли. След няколко минутно мълчание се надигна и написа някакви цифри в компютъра.
- Мисията е с 87% вероятност за успех – промълви той, при условие, че телепортираме Мам. Всички други са под 50% вероятност.
     Мам се надигна и погледна към него въпросително.
- Разрешавам – промълви много тихо той, но не повече от час. Провери състоянието му, без оръжие и телепатични сеанси. Разгледай обстановката и поддържай непрекъсната връзка с нас. Никакъв риск. При най-малката заплаха, веднага се връщаш.
     Тримата допряха главите си и Мам застана на конзолата за телепортация. Оли отиде, провери настройките на телепорта и включи скенера. Миг след това тя изчезна.
     Нощта беше прохладна с ясно небе, обсипано с хиляди звезди. Щурците бяха утихнали, но в далечината няколко сови украсяваха нощната тишина. На поляната пред къщата се появи кълбовидно сияние, завъртя се като вихър и отново настъпи мрак. В непрогледната тъмнина една сянка бавно се придвижи към къщата, доближи на няколко метра до терасата и спря. В прозореца пулсираше равномерна бледозелена светлина и осветяваше заспалия на шезлонга Иван. Мам направи още няколко крачки. След това внимателно седна. Отвори компютъра си и започна бавно да го сканира. В светлината на екрана блестяха дългите й черни, като въглен коси. Лицето и бяло с малко чипо носле, изглеждаше на синкавата светлина като тебеширено. Мам сканираше и лицето й ставаше все по-сериозно. Като приключи, се свърза със совалката:
- По външен вид, не мога да определя възрастта на индивида. Ако разсъждавам по нашите представи около 180 – 200 години. Спи равномерно, невронната регенерация е около 86 %. При сканирането открих два стеснени артериални участъка с вероятност 65-70% за инфаркт. Нормален тонус за изтощен организъм. Моля за регенерация на кръвоносните съдове. Ще отнеме не повече от 2 часа.
- Два часа. Не – реагира спонтанно Изи - Казах един час и се връщаш.
- Моля те ! – почти проплака Мам. – Той спи дълбоко, наоколо няма други същества. Всичко е в нормите. Ще работя с двата компютъра и може да стане дори по-бързо.
- Звездата им ще изгрее на мястото, където си, след час и 45 минути – каза Оли.- Ако останеш след това, рискуваш да те види.
- Добре Мам, но моля те, бъди много внимателна. Ако се събуди, хипнотизирай го и изчезвай. Ще го възстановим дистанционно. Мисля, че трябва да го подготвим за пряк контакт.
     Мам започна да пише нещо в компютъра си. Прозореца промени светлината си в оранжева след това в червена, а на екрана се заредиха една след друга множество диаграми. Съсредоточена в работата си, така и не усети, кога от изток небето започна леко да избледнява. Звездите една по една започнаха да се разтварят в него. Светлината от прозореца изчезна постепенно и на екрана на нейния компютър се появиха няколко символа. Стана и започна да подскача, като малко дете. Беше се схванала от неудобната поза на тревата.
- Готово – каза тя – прибирам се. Обърна се на изток и замръзна от изненада. Такава красота не беше виждала никога в живота си. Слънцето с ярко жълтата си светлина се опитваше да докосне с първите си лъчи върховете на дърветата.
- Нямаш време – извади я от транса Оли – тръгвай.
     В този момент Иван отвори сънените си очи. На поляната пред него, една фея се разтваряше във въздуха. Разтърка очите си и погледна отново. Слънцето се издигаше над хоризонта и го накара да ги затвори. Протегна се и почувства невероятна лекота. Пое дълбоко въздух и усети прилив на сили и енергия. Огледа терасата и стана сериозен. Събра празните кутии от бира и ги хвърли в кошчето. Изчисти масата и влезе в къщата. В хола видя сребристия предмет и се спря. Мислите му не замъглени от алкохола започнаха да препускат. Всичко е истина. Невероятна истина. Придърпа един стол, седна до масата и отвори компютъра. Ръката му още не беше стигнала до клавиатурата, когато на екрана се изписа:
- Здравей, Иван!
- Добро утро, Орис! Кажи ми, че всичко това не е истина. Кажи ми, че това е една голяма шега и няма никакви извънземни.
- Не, Иван, не шега. Ние Орис хуманоиди от система в периферия на галактика стои на 106 светлинни единици вас.
- Искаш да кажеш, че този компютър е пътувал 106 светлинни години и се е появи тук при мен моментално, след като се съгласих?
- Не, Иван. Този компютър пътува само една секунда.
- Разкажете ми нещо за вас. Как изглеждате? С какво се занимавате? Къде сте в момента?
- Ти има информация, Иван. Ние вижда, ти вижда. Трябва само време. Ние обади. Сега край.
     Прозореца на екрана изчезна. Той стана, отиде до лавицата, свали една консерва и я отвори. Снощи не беше хапнал нищо и сега чувстваше силен глад. Запали газовия котлон и изсипа съдържанието и в една метална чиния, която постави на котлона. След минута, я свали сложи на масата и си отряза хляб. Започна да се храни без да бърза, не усещайки вкуса на храната. Мислеше за тях. Представи си, че е на кораба им и тръгва на междузвездно пътешествие. Той, Иван Антонов първия жител на земята стъпил в галактическото пространство. Името му, ще е до това на Гагарин и Нийл Армстронг.
     Стига глупости – тръсна глава – време е да отиде до рекичката. Ще хвърли въдиците, ще хване някоя пъстърва или мряна. Риболова винаги му е действал успокоително. В момента изпитваше необходимост от това. Изми чинията, почисти масата, преметна раницата и излезе. Тръгна по пътеката, но се спря. Върна се, взе новия компютър и се скри в близките дървета на гората.