автор: rainy

Тя е просто едно попарено кокиче...
И като във транс повтаря само този цитат:
‘Не го сънувай, той не те обича вече.’
И ме гледа с онези топло-стъклени очи,
погребали в зениците си не един, и два ужасни стиха,
и пита, пита, пита:
Кажи ми единствено - защо?
Къде се крият отговорите на всичките въпроси?
При раздялата къде завършва гордостта
и къде започва границата на достойнството?
Разпадам се...
Разпадам се на капиляри от безпомощна безпомощност.
Кръвта ми помни, знае що е анаеробна липса!
Как да обясня - на нея, обичната ми, и на всички останали,
че никой друг не може да изрови мечтите им,
а е във властта на техните, макар и изпочупени ръчички,
и как точно там, където приключва гордостта,
започват всъщност истинските чувства...