автор: stih1977

Когато вечер събираше
дъждовна вода
в шепи
сутрин измиваше
очите си
и те блестяха
от радост
от радост
към живота
а тези мигове
са твърде
кратки
едва ли
записани
могат да ни помогнат
с нещо
само
тези проклети
спомени
все глождещи
нашето
съзнание
и човъркащи ни
като
нагорещени
железа
в нашите рани
само болката
ни напомняше
че сме живи
но винаги
искаме
всичко което
ни се
е случило
отново да се повтори
поне така
ни се иска
поне за малко
само за час
два най много
и пак знаем
истината
за невъзможните неща
но винаги си мечтаем
винаги се надяваме
някои мигове да се повторят
досега не сме го видели
но ще продължаваме
да се надяваме...