автор: bungle

Тъмнината обгръщаше всичко и беше в унисон с това, което беше погълнало изцяло Лиля.Погълнало..,точно така.
То я беше
смачкало и превърнало в един нищожен човечец с разбити нерви и слаба психика.Слабата психика си я имаше и преди, но не беше успяла да завладее слабото и невинно създание..Лиля.Тя беше едно нищо, а можеше да бъде всичко.И го знаеше.Но се умори. И просто и се искаше да затвори очи и да започне отначало, от там някъде, където и когато беше наистина тя или просто да бъде друг човек - с друго семейство, с други познати, просто друга, всеки друг, но не и това, в което се превърна.
Навън
беше шумно, колите бучаха, хората се смееха гръмогласно, кучетата лаеха, сирените виеха и Лиля имаше усещането, че всеки един момент главата и ще се пръсне.
- Какво те накара да дойдеш при мен,Лиля? : каза мъжкият силует седнал на канапето точно срещу Лиля.
Лиля не отговори. Бавно и с отренирано движение запали цигара.Направи го с такъв финес, че самата тя се учуди на себе си.
Мислите и бяха хаотични и нахлуваха в главата и светкавично и за части от секундата умираха, за да бъдат заместени от други, нови и още по-неясни и налудничави.
Гледаше в една точка, някъде там, в стената, в тази малка и задимена стаичка в приземния етаж на тази стара сграда в центъра.Всичко беше толкова сиво, толкова еднакво.... и това я отвращаваше.Наистина я караше да презира от дъното на душата си.
И ето че все пак тя беше тук, тя беше дошла.., но за какво..
-Лиля...., каза с леко раздразнение гласа отсреща, какво искаш?
Лиля се сепна и изпусна цигарата върху черната пола, която беше с една прекрасна цепка отстрани,показваща дългите и фини крака обути в мрежест чорапогащник.Ръцете и трепереха.Наведе се сковано и вдигна фаса.Изхвърли го в отрупания в миризливи догарки пепелник.Приглади полата си и продължавайки да гледа някъде там но не и в посока на силуета,каза:
-Би ли ми сипал чаша вода,моля те?
Той я погледна изпитателно и след секунда вече беше станал и се отправи към кухнята.В това време сълзи напълниха големите очи на Лиля,очи с цвят на лешник,очи на дете.
Тя си каза : "Ако не го направя ще се намразя още повече..., а това няма да го понеса...,сега или никога...".Бръкна в чантата до нея и извади пистолета.Усети силата на желязото, миризмата на метала,силата, която струеше от него.Нямаше топлината и мекотата на плътта, толкова противоположно и толкова привличащо.Чу стъпките му...дишането и се учести...скри пистолета в десния джоб на сакото си с цвят на бордо.Вратата се отвори, той я погледна някак си странно...
-Лиля, ще те помоля да приключваме този абсурден разговор възможно най-скоро, имам важна вечеря....
Лиля взе с трепереща ръка чашата вода и отпи на малки глътки от нея.Аленото червило остави отпечатък по края на чашата.Погледът и този път беше насочен точно в него....в сините му очи, които сякаш изплуваха в сумрака като айсберги.Усети как дъхът и спира.Искаше и се да разгадае в тях всички негови мисли, тайни и желания, да разбере истинската му същност.Болката и омразата, любовта и гнева, несигурността..всичко, което тормозеше душата и през изминалите седмици се смеси, стана хомогенна и тя усети просто една празнота.Една голяма дупка, дупка точно на мястото, където би трябвало да бъде сърцето и.Остави чашата и забеляза, че той чакаше изнервено отговор на въпроса си.Той беше властен ,обичаше да бъде господар на всичко и всички - едно време и на нея.Казваше и колко много я обича, а всъщност тя беше готова да продаде душата си на Дявола, за да бъде завинаги с него.Цялата стая се завъртя пред очите на Лиля и като една голяма центрофуга я засмука, тя спря да мисли и за части от секундата извади пистолета, насочи го в главата му и стреля.Последното, което си спомни беше изражението на лицето му, тази уплаха, изненадата че точно ТЯ Лиля е способна на такова нещо....Защо беше дошла?....май сега си спомни.....,за да му докаже, че тя може да бъде силна, за да му покаже, че може да се справи и без него, че може да продължи напред, въпреки нанесените обиди, да му докаже че го е превъзмогнала....
Сега той лежеше на пода, бездиханен и блед, а черната кръв се разстилаше по паркета и попиваше в килима.Тя отиде до него и го целуна.И точно в този миг си спомни думите на майка си "Такая жизнь не для тебя Лиля"...бам!........и ето че нейната и неговата кръв се сляха в едно и щяха да пребъдват вечно....