автор: centsche

Надежда за общуване,
посечена в основи.
Желание за близост,
удавено под думи
прелели в хищни упреци -
химерни и жестоки.
Мъчание обидно -
оръжие и щит,
зад който ти от мене
поиска да се скриеш.
А споменът изтрит
до скъсване на листа -
на листа - бял чаршаф
изпънат, неизползван
в един несбъднат спомен
/благодаря ти, Боже!/
преди да тръгне влакът -
наистина нечакан.
Какво ли би се случило,
ако?...